При задно странична херния методиката на Перл дава добри резултати. При нея е важно тазът да се повдига бавно,на етапи см от леглото и след мин., също много бавно да се върне до. Задно-странична Част 7 „Нервни болести“, т „ Дискогенни заболявания (дискова херния, дискова протрузия и състояния, водещи до хронично персистиращи радикулопатии) в зависимост от неврологичния дефицит: Дисковата херния (дископатия) е болест на междупрешленните дискове (свързващият елемент между отделните прешленни тела). Междупрешленният диск се състои от груба твърда обвивка (фиброзен пръстен) и затворено вътре м. Том 18, бр. 2, юли При това диагонално движение на дясно л.а.“Форд Фокус“ удара с дясната си предно странична част лявата задно странична част на л.а. „Сузуки“.
Задно-странична херния
Разликата между Задно-странична херния вида фамилии е статистически значима. Могат де се изгребват некрози от меките тъкани — най-често гранулационна тъкан. Както в индивидуален, така и в групов план като сигнификантни фактори бяха установени социално-битовите условия, половата принадлежност и възрастта. A total of Задно-странична херния, people were screened. Настъпва увеличено производство на топлина, висока температура и мускулна ригидност. Traykov L. Tumefactive demyelinating lesions. Плексиформени неврофиброми — тумори с бенигнен арактер, с по-дълбок, инвазиращ растеж, обхващащи няколко нервни снопчета. Порезна рана vulnus хернтя Получава се при нараняване на тъканите с остри предмети като: скалпел, нож, бръснач, стъкло и др.
От тях активни хирурзи са били д-р Д. Завършват общо 6 курсистки, но в продължение на повече от 30 години работят Задно-страанична 2.
За отстраняване на чуждите тела в торакалната част на хранопровода се извършва десностранна задно-странична торакотомия, езофаготомия и екстракция на чуждото тяло. Сутура на хранопровода и дренаж на плевралната. Scribd is the world’s largest social reading and publishing site.
Българска неврология by Company for international congresses Ltd. – Move&Flex
Той включва редуване на циклите на свиване и разпускане на съдовете. Заключението е за дискови протрузии на описаните нива без компресия върху нервните структури. Тук тъканите са обхванати от некроза. Лом беше проучено за епилепсия. Локализира се в горната част на хранопровода. BojiMove&Flex1,4, E. Тя обикновено е много силна и трудно може да се установи точното и местоположение. Без циркулация на кръвта, температурата на кожата започва Задно-странична херния пада с около 0. Commercial advertisements are not Задно-странична херния adjacent to any Задно-странична херния matter that discusses the product being advertised, nor Задно-страничнк to any article reporting research on the advertised product, nor should they refer to an article in the same issue in which they appear.
През г. Predisposing Задно-странична херния causative factors. Съществуват сравнително малко проучвания на заболеваемостта в цели популации.
Management of Extracranial Cerebrovascular Disease. Bulgarian Neurology is the official journal of the Bulgarian Society of Neurology. It is published 3 times per year. It publishes reviews, original articles, short communications and case reports, and letters to the editor in neurology and related areas. Manuscripts are considered for publication with the understanding that they have not been published elsewhere except in abstract form. The authors have to confirm this by signing a declaration. All co-authors have to sign the final version of the accepted for publication material. All materials and published examinations should correspond to the ethical standards.
Articles undergo peer review.
References may contain up to 20 sources. The original papers include short introduction, material, methods results, discussion and references. The measures should be given according to SI-system. All abbreviations should be explained when appeared for the first time. The limit is 1 page, not including the title page, abstract, tables, figures and up to 10 references. It includes information for new books, congresses and conferences, new drugs, future events in neurology.
Authors are kindly asked to prepare the manuscripts in the following way: l The title page should carry the full title, the short running title, the authors with their initials, academic degrees, institutional affiliations, address for correspondence, with telephone, fax and e-mail. If there are more than two authors from different institution, please mark their names with a superscript index. The abstract should contain title, authors, objective, background, methods, results and conclusions plus up to 6 keywords in alphabetic order. Explanatory legends should be provided on a separate sheet of paper.
Colour illustrations will be accepted if the author pays the extra costs.
In the text the authors should be indicated by the number from the reference list. The reference should be presented as follows: l Journal paper: 1 author s , 2 title, 3 journal name as abbreviated in Index Medicus. Example: Andersen, G. Effective treatment of post stroke depression with the selective serotonin reuptake inhibitor citalopram. Example: Calligaro, K. Example: Binnie, C. In: Epileptic syndromes in infancy, childhood and adolescence. Roger, J. Offprints may be purchased, provided the order is received with the corrected proof.
Please send the materials to the following address: Editor-in-chief of Bulgarian Neurology Acad. Eтични принципи на Българска Неврология. Българска Неврология избира висококачествени научни статии, след рецензиране от специалисти в Неврологията. Рецензирането и целият процес по публикуване са изчерпателни, обективни и честни.
Репутацията на списанието се дължи на доверието на читателите, авторите, учените, рецензентите, редакторите, обекта на изследване, спонсорите и администраторите на националната здравна политика.
Bulgarian Neurology selects, through peer review, the highest quality science. We consider the entire peer review and publication process to be thorough, objective, and fair. See also Instructions for authors. Дизайн на научната работа и етика Научните изследвания трябва да се провеждат при високи стандарти за контрол както на качеството, така и на анализа на данните. Записът на пълните данни трябва да се съхранява и да може да се предостави за разглеждане при поискване.
Фалшификацията, укриването на данни, докладването на лъжливи данни и изопачаването им представляват научно нарушение. Изисква се документирано одобрение от етичната комисия на дадена структура, когато в научното изследване са включени хора, медицинска документация и човешки тъкани.
Data and records must be retained and produced for review upon request. Fabrication, falsification, concealment, deceptive reporting, or misrepresentation of data constitutes scientific misconduct. Documented review and approval from a formally constituted review board Institutional Review Board or Ethics committee is required for all studies involving people, medical records, and human tissues.
Кои ще са авторите и в каква последователност, трябва да бъде определено от участниците в научния труд сравнително рано, за да се избегнат диспути и недоразумения, които могат да забавят или да попречат на публикуването на труда. Всички автори трябва да поемат отговорността към писането и достоверността на информацията в статията и само един от тях би следвало да гарантира и да поеме отговорността за цялата статия. Who will be an author, and in what sequence, should be determined by the participants early in the research process, to avoid disputes and misunderstandings, which can delay or prevent publication of a paper. All authors must take responsibility in writing for the accuracy of the manuscript, and one author must be the guarantor and take responsibility for the work as a whole.
Disclosure and conflicts of interest.
Всички източници на финансова подкрепа към проекта трябва да бъдат представени. Потенциалните конфликти на интереси би трябвало да бъдат описани във възможно най-ранна фаза. Ако редакторът или издателят научат от трета страна, че опубликуваният труд съдържа основна грешка, задължение отново на автора е незабавно да оттегли или коригира работата си или да представи на редактора доказателства за вярността на оригиналния труд. Българска Неврология, за да предоставят писмена оценка на силните и слабите страни на дадена работа, с цел да се подобри докладът и да се определи най-подходящият и с най-добро качество материал за списанието. All authors should disclose in their manuscript any financial or other substantive conflict of interest that might be construed to influence the results or interpretation of their manuscript.
All sources of financial support for the project should be disclosed. Potential conflicts of interests hould be disclosed at the earliest stage possible.
If the editor or the publisher learns from a third party that a published work contains a significant error, it is the obligation of the author to promptly retract or correct the paper or provide evidence to the editor of the correctness of the original paper.
Peer review Peer reviewers are experts chosen by editors of Bulgarian Neurology to provide written assessment of the strengths and weaknesses of written research, with the aim of improving the reporting of research and identifying the most appropriate and highest quality material for the journal. Regular reviewers selected for the journal are required to meet the minimum standards regarding their background in original research, publication of. Българска Неврология Bulgarian Neurology рецензентите, избирани от списанието имат опит с оригинални научни трудове и публикуване.
Повторно публикуване на друг език или едновременно публикуване в няколко различни списания с различни аудитории, може да се приеме, при условие, че е налице обявяване на оригиналния източник по време на подаването на статията към редакторския екип.
По време на подаване на статията към редакцията, авторите трябва да представят детайлно всички свои статии свързани с публикувания вече материал, дори и те да са на друг език, всички техни авторски статии публикувани по тази тема в пресата, всички техни авторски статии на тази тема, публикувани в миналото дори и тези, които са под печат. Изискванията на Българска Неврология са всички реклами да идентифицират ясно рекламодателя и неговия продукт или услугата, която предлага.
Реклами не се поставят в близост до статии, дискутиращи определен рекламиран продукт, нито до статии докладващи изследване на този продукт. Рекламите са представени и оформени визуално по различен начин от редакторския материал, за да не става объркване. Рекламите се отпечатват от вътрешната страна на кориците и по изключение на последната страница на списанието.
Продуктите или услугите, които се рекламират трябва да са свързани с а медицинската практика, б медицинското обучение, или в някакъв друг вид здравна помощ. Списанието има право да откаже всяка една реклама. Рекламирането, преиздаването ивсякакви други търговски приходи не оказват влияние върху решенията на редакторския екип на Българска Неврология. If a published paper is subsequently found to have errors or major flaws, the Editor takes responsibility for promptly correcting the written record in the journal.
Ratings of review quality and other performance characteristics of editors should be periodically assessed to assure optimal journal performance, and must contribute to decisions on reappointment. Bulgarian Neurology seeks original work that has not been previously published. Republication of a paper in another language, or simultaneously in multiple journals with different audiences, may be acceptable, provided that there is full and prominent disclosure of its original source at the time of submission of the manuscript. At the time of submission, authors should disclose details of related papers they have authored, even if in a different language, similar papers in press, and any closely related papers previously published or currently under review at another journal.
Bulgarian Neurology requires all advertisements to clearly identify the advertiser and the product or service being offered. Commercial advertisements are not placed adjacent to any editorial matter that discusses the product being advertised, nor adjacent to any article reporting research on the advertised product, nor should they refer to an article in the same issue in which they appear.
Ads have a different appearance from editorial material so there is no confusion between the two. Ads are to be placed only on the rear, or inside cover pages. Products or services being advertised are germane to a the practice of medicine, b medical education, or c health care delivery. The journal has the right to refuse any advertisement for any reason. Advertising, reprint or other commercial revenue has no impact or influence on editorial decisions. Всички твърдения за нарушение се изпращат до главния редактор на списанието, който преразглежда обстоятелствата и се консултира със зам.
Първоначалното изясняване на случая започва, след като всички страни бъдат помолени да предоставят своите доводи и да обяснят обстоятелствата в писмена форма.
По въпросите за нарушения във връзка с представени изследователски данни методи или технически въпроси , главният редактор може да се консултира конфиденциално с експерти, които са заслепени за идентичността на авторите; или ако твърдението е срещу главния редактор – с външен експерт. Главният редактор и зам. Тяхната задача не е да определят дали има действително нарушение, нито да установяват детайлите около това нарушение. Когато твърденията се отнасят до автори, рецензирането и публикуването могат да се преустановят за момент, докато не се проведе описаният по-горе процес.
Разследването, описано по-горе ще бъде завършено, дори авторите да оттеглят материала си. В случай на твърдения отправени към рецензентите или редакторите, тези лица ще бъдат заместени от други, докато разследването бъде завършено.
All allegations of misconduct will be referred to the Editor-InChief, who will review the circumstances in consultation with the deputy editors. Initial fact-finding will usually include a request to all the involved parties to state their case, and explain the circumstances, in writing.
In questions of research misconduct centering on methods or technical issues, the Editor-In-Chief may confidentially consult experts who are blinded to the identity of the individuals, or if the allegation is against an editor, an outside editor expert. The Editor-In-Chief and deputy editors will arrive at a conclusion as to whether there is enough evidence to lead a reasonable person to believe there is a possibility of misconduct. Their goal is not to determine if actual misconduct occurred, or the precise details of that misconduct. When allegations concern authors, the peer review and publication process for the manuscript in question will be halted while the process above is carried out. The investigation described above will be completed even if the authors withdraw their paper, and the responses below will still be considered.
In the case of allegations against reviewers or editors, they will be replaced in the review process while the matter is investigated.
Заболеваемост на епилепсията сред ромските популации на градовете кюстендил и лом Пл. Антимов1,3, И. Търнев2,3,4, Ж. Сандер5 1. Antimov1,3, I. Tournev2,3,4, J. Sander5 1. Patients and methods: The total Roma population in Kyustendil and Lom was studied for epilepsy. Positives were clinically evaluated and epileptics were identified. Incidence in men was two and a half times bigger than in women. Cumulative incidence of epilepsy in Kyustendil Gypsies was 0. Discussion: This article presents the incidence of epilepsy in Roma in the first population-based epidemiological study of epilepsy of the total Roma population in Kyustendil and Lom.
The incidence of epilepsy among Roma in Kyustendil is in the order of that in developing countries, while in Roma neighborhoods in Lom, it is about the established in industrial countries. Key woRds: epidemiological study, epilepsy, incidence. Клиничен контингент и методи: Цялото ромско население на градовете Кюстендил и Лом беше проучено за епилепсия.
Скрининг позитивните бяха клинично оценени и бяха идентифицирани епилептично болните сред тях. При мъжете тя е около два и половина пъти по-висока от тази при жените. Кумулативната заболеваемост на епилепсията сред ромите в гр. Кюстендил до 19 години е 0. Лом до 19 години е 0. Обсъждане: Представяме заболеваемостта на епилепсията сред роми от първото популационно-базирано епидемиологично проучване на епилепсията на цялото ромско население на градовете Кюстендил и Лом.
Заболеваемостта на епилепсията сред ромите в Кюстендил е от порядъка на тази в развиващите се държави, докато в ромските квартали на Лом тя е от порядъка на установената в индустриалните държави. Някои от тези разлики могат да бъдат обяснени със.
Но повишена заболеваемост и болестност може да бъде свързана и с рискови фактори като нисък социалноикономически статус, ограничен достъп до здравни услуги и фактори от средата, например наличие на невроцистицеркоза. Фалшиво понижена заболеваемост и болестност от епилепсия може да се наблюдава в области, където това заболяване е силно стигматизирано и съществуват културални вярвания по отношение на причините, довели до епилепсия или отрицателни нагласи към епилептично болните, поради което симптомите на епилепсия се прикриват от епилептично болните и техните семейства и се затруднява нейното диагностициране [3].
Тази редукция не е напълно обяснена от настоящите епидемиологични данни, което налага провеждането на още допълнителни проучвания.
Нарастващата заболеваемост на епилепсията при хората в напреднала възраст се предполага, че е свързана поне отчасти с нарастване на процента хора, преживяли мозъчен инсулт [2]. Въпреки че заболеваемостта на мозъчния инсулт намалява, болестността нараства поради подобрената преживяемост [3, 4].
Съществуват сравнително малко проучвания на заболеваемостта в цели популации. В индустриалните държави стандартизираната по възраст заболеваемост на епилепсията повтарящи се, непровокирани епилептични пристъпи варира от 24 до 53 на души население за година, като хората, живеещи в социално-икономическа депривация, са с повишен риск.
Проучванията на цели популации установяват заболеваемост на първи диагностициран непровокиран епилептичен пристъп която се различава от заболеваемостта на епилепсията, поради включването на пациенти с еднократен непровокиран епилептичен пристъп, както и такива с повтарящи се непровокирани пристъпи установяват заболеваемост от 26 до 70 на души годишно. Като се имат предвид методологическите различия, заболеваемостта предимно в проучванията в западните индустриални държави изглежда удивително консистентна в различните географски зони [4].
Много проучвания отчитат по-висока заболеваемост при мъжете отколкото при жените, но рядко тази разлика е значителна [6].
Тази тенденция се запазва дори след като се вземат предвид по-високата честота при мъжете на определени рискови фактори за епилепсия като черепно-мозъчни травми, мозъчни инсулти, инфекции на централната нервна система. При повечето от проучванията полово-специфичните разлики в заболеваемостта не са статистически значими. Постоянството в болшинството от проучванията на тази разлика в заболеваемостта между мъжете и жените предполага, че мъжете са с по-висок риск от непровокирани епилептични пристъпи и епилепсия от жените [4].
В развитите страни проучванията установяват най-висока възрастово-специфична заболеваемост на епилепсията през първата година на живота, след което пада драматично, остава относително стабилна през първата декада, като отново пада по време на юношеството [7,15].
На практика във всички проучвания, проведени в индустриалните държави, възрастово-специфичната заболеваемост на епилепсията е най-ниска при възрастните до петата декада от живота. Съвременни проучвания на заболеваемостта, повечето от които в западни държави, показват нарастване, на моменти драматично, в понапредналите възрастови групи [5,6,11,14,15]. Предполага се, че намаляването на заболеваемостта на епилепсията при децата е свързано с по-добрите пре-. Отчетените тенденции на възрастово-специфична заболеваемост са доста по-различни в развиващите се държави, където заболеваемостта е висока в детска възраст, но нарастване в старческа възраст в общи линии не се установява [10,13,17,19].
Бяха анкетирани 3 души в Кюстендил и 5 души в Лом. Във втория етап скрининг положителните бяха клинично верифицирани, а получената информация статистически обработена.
В групите на епилептично болните не бяха включени жителите с фебрилни гърчове, неонатални гърчове, еднократен епилептичен припадък и. Заболеваемостта беше определена на базата на новопоявилите се епилепсии в последната една година.
От табл. Единични случаи се наблюдават във възрастови групи и години. Кюстендил Заболеваемост на епилепсията Incidence Нестандартизираната заболеваемост на епилепсията в ромския квартал на Кюстендил е Разпределение на заболеваемостта по възрастови групи възрастови групи. Средна възраст на заболелите е Заболеваемостта на епилепсията при мъжете е Тя е около два и половина пъти по-висока от тази при жените — За възраст до 19 години тя е 0. Кумулативна заболеваемост само на заболелите от епилепсия през последната една година възрастови численост групи на групата.
От таблицата става ясно, че за възраст до 19 години кумулативната заболеваемост е 1. Кумулативна заболеваемост на епилептично болните и получилите само един епилептичен припадък възрастови численост групи на групата. В ромските квартали на Лом заболеваемостта е от порядъка на тази в индустриалните държави. В Кюстендил сред ромите мъжете заболяват от епилепсия два и половина пъти почесто от жените. Проведените проучвания в света предполагат, че мъжете са с по-висок риск да заболеят от епилепсия от жените, но толкова голяма разлика в заболеваемостта е необичайна. Оценка по полов принцип не може да бъде направена в Лом поради малкия брой заболели там.
Кумулативната заболеваемост от епилепсия сред ромите в Кюстендил е по-висока отколкото в Лом, но е в границите на описаната в проучвания в други държави.
Заболеваемостта на пациентите, получили поне един епилептичен припадък през последната година е Заболеваемост на епилепсията Incidence Нестандартизираната заболеваемост на епилепсията в ромските квартали на Лом е Annegers, J. Incidence of acute symptomatic seizures in Rochester, Minnesota, Epilepsia, , 36, 4, — Banerjee, P. The descriptive epidemiology of epilepsy-a review. Epilepsy Res. Engel, J. Epilepsy: A Comprehensive Textbook, 2nd Edition. Chapter 5 Incidence. Granieri, E. A descriptive study of. На табл.
Epilepsia, , 24, 4, — Hauser, W. Incidence of epilepsy and unprovoked seizures in Rochester, Minnesota: Epilepsia, , 34, 3, — Descriptive epidemiology of epilepsy: contributions of population-based studies from Rochester, Minnesota. Mayo Clin Proc. Heaney, D. Socioeconomic variation in incidence of epilepsy: prospective community based study in south east England. BMJ, , , — Lavados, J. A descriptive study of epilepsy in the district of El Salvador, Chile, Acta Neurol Scand. Loiseau, J. Survey of seizure disor-. Mani, K. The Yelandur study: a community-based approach to epilepsy in rural South India— epidemiological aspects. Seizure, , 7, 4, — Ohtahara, S. Neurol, , 16, — Tekle-Haimanot, R.
Incidence of epilepsy in rural central Ethiopia.
Epilepsia, , 38, 5, — Zarrelli, M. Incidence of epilep-. Olafsson, E. Incidence of unprovoked seizures and epilepsy in Iceland and assessment of the epilepsy syndrome classification: a prospective study. Placencia, M. Epileptic seizures. Patients and methods: The total Roma population in Kyustendil was studied for epilepsy. A total of 3, people were screened. The less common risk factors are alcoholism and presence of a tumor or cyst. The latter is the only risk factor that differ significantly in both parts of the neighborhood — the factor is more important in the new district, but the number is too small to draw reliable conclusions. There was no statistically significant difference between those who have family history of small or large family.
No statistical significance of the difference in the presence of family history in patients in old compared to patients in the new district. Both individually and in a group plan as significant factors were found socio-economic conditions, gender, and age. Discussion: A major risk factor for epilepsy among the Roma population in Kyustendil is the presence of family history.
More than half of epileptics have a family history. Socio-economic conditions themselves also increase the risk of epilepsy about 2. The male gender and age are also a risk factor for epilepsy. Other common risk factors for epilepsy in the Roma population in Kyustendil are TBI, cerebral palsy, mental retardation and stroke.
Key woRds: epidemiological study, epilepsy, risk factors. Клиничен контингент и методи: Цялото ромско население на гр. Кюстендил беше проучено за епилепсия. От наличните в проучването наймалко са разпространени рисковите фактори алкохолизмът и наличие на тумор или киста. Последният рисков фактор е единствения, по който се различават сигнификантно двете части на квартала — факторът е значимо повече в новия квартал, но бройката е твърде малка, за да се правят надеждни изводи. Няма статистически значима разлика между имащите фамилност от малка и голяма фамилия.
Няма статистическата значимост на разликата в наличието на фамилност при болните в стария в сравнение с болните в новия квартал.
Както в индивидуален, така и в групов план като сигнификантни фактори бяха установени социално-битовите условия, половата принадлежност и възрастта. Обсъждане: Основен рисков за епилепсия фактор сред ромската популация в Кюстендил е наличието на фамилност. Повече от половината епилептично болни роми в Кюстендил имат фамилна анамнеза за епилепсия, като епилептиците с първа степен на фамилност са сигнификантно повече от тези с по-далечна степен. Социално-битовите условия сами по себе си също повишават риска от епилепсия около 2.
Мъжкият пол и възрастта също се явяват рискови фактори за епилепсия.
Други основни рискови фактори за епилепсия в ромската популация в Кюстендил са черепно-мозъчна травма, детска церебрална парализа, умствена изостаналост и оклузивна мо-. Всеки от тях увеличава поне десетократно риска от непровокирани припадъци. Рисковите за епилепсия в детска възраст фактори се различават от тези при възрастни 1. Наред с генетичните рискови фактори съществуват и негенетични такива.
Според Hauser 11 възрастта сама по себе си е независим от другите рисков фактор. Ако изключим децата с умствена изостаналост и ДЦП, пре- и перинаталните нежелани събития не повлияват риска за поява на епилепсия.
Същото важи и за ваксината за дифтерия-тетанус-коклюш ДТК и ниският социално-икономически статус при децата 9. В обзор на големи епидемиологични проучвания, включващи изучаване на рисковите фактори, Nelson и Ellenberg 18 правят извода, че сред стотиците изучавани пре- и перинатални рискови фактори основните предиктори на епилепсия в детска възраст са вродените малформации церебрални и нецеребрални , фамилна анамнеза за определено неврологично заболяване и неонаталните гърчове.
Според Националното проучване на Великобритания на детското развитие British National Child Development Study почест механизъм за поява на епилепсия се явяват нарушенията в развитието на плода, отколкото родилна травма на интактна нервна система Утвърдените рискови фактори за поява на епи-.
Съществуват и други рискови фактори, за които се предполага, че са свързани с появата на епилепсия, но тяхното потвърждаване е обект на бъдещи проучвания.
Тези потенциални рискови фактори включват множествена склероза, артериална хипертония, левокамерна хипертрофия, рисков фактор за кардиоемболичен инсулт, неалцхаймерови деменции, тежка депресия, алкохолна злоупотреба или употреба на наркотици и нисък социално-икономически статус. Острите симптоматични припадъци показват повишен риск от последваща епилепсия. Съществуват данни, че диуретичната терапия може да протектира развитието на епилепсия 9. Рисковите фактори за епилепсия варират в зависимост от възрастта и географското разположение. Конгениталните, генетичните и нарушенията в развитието са най-честа причина за епилепсия в детска възраст, юношество и в началото на зрелостта.
Черепно-мозъчните травми, инфекциите на централната нервна система и туморите могат да се явят във всяка възраст и да доведат до епилепсия, въпреки че туморите са най-обичайни след 40 годишна възраст.
Мозъчно-съдовата болест е най-честият рисков фактор за епилепсия след 60 годишна възраст. В някои развиващи се държави ендемични инфекции като малария, невроцистицеркоза, парагономиаза и токсокариаза са свързани с голям брой заболели от епилепсия 6,16,20,22, Ниският социално-икономически статус е свързан с много установени рискови фактори за епилепсия, включително мозъчно-съдова болест, ЧМТ, вродени малформации, инфекции на ЦНС, прием на алкохол или алкохолна злоупотреба, мозъчни неоплазми и болест на Алцхаймер. Това усложнява проучванията, създадени за да изследват връзката между нисък социално-икономически статус и развитието на епилепсия.
Две проучвания в Англия и Исландия показват, че ниският социално-икономически статус е свързан с повишен риск от развитието на епилепсия 13,14 и едно проучване на Austin 3 не установява такъв.
Проучвания в развиващите се държави също предполагат, че социално-икономическата депривация повишава риска от епилепсия 10,13,15, Проучвания в Еквадор, Пакистан и Турция показват повишена болестност от епилепсия в селските райони, но обратното е показано в метаанализ на проучвания в Индия 4,5,21, Връзката между социално-икономическите фактори и появата на епилепсия изисква още проучвания 8. Въпреки че наследствените случаи на епилепсия, които следват принципите на менделовото разпределение, са малък процент, приема се, че епидемиологичният термин фамилна анамнеза за епилепсия е важен рисков фактор.
Според Annegers 2 при липса на други данни, наличието на епилепсия при роднини от първа степен повишава риска трикратно 7.
Както в развитите, така и в развиващите се страни, наличието на детска церебрална парализа е свързано с голям процент болни от епилепсия, особено в детска възраст. Четири домакинства отказаха да участват в проучването. В групите на епилептично болните не бяха включени жителите с фебрилни гърчове, неонатални гърчове, единичен епилептичен припадък и симптоматични епилептични припадъци в хода на остро настъпила неврологична патология. Беше проучено наличието на рискови за епилепсия фактори при установените епилептично болни. Таблица 1: Честотно разпределение на изследваните рискови фактори общо и по квартали рисков фактор.
Оценка на наличието на рискови фактори за епилепсия в изследваната популация На таблица 1 е отразено честотното разпределение на рисковите фактори за епилепсия общо сред ромската популация в Кюстендил и по квартали. Най-малко са разпространени рисковите фактори алкохолизмът и наличие на тумор или киста. Последният рисков фактор е единствения, по който се различават сигнификантно двата квартала — факторът е значимо повече в новия квартал, но бройката е твърде малка, за да се правят надеждни изводи. От таблица 2 става ясно, че епилептиците с първа степен на фамилност са сигнификантно повече от тези с по-далечна. Таблица 2: Сравнителен анализ на относителните дялове на имащите епилепсия с първа и по-далечна фамилност Фамилност.
Таблица 4: Сравнителен анализ на относителните дялове на имащите фамилност в двата квартала Фамилност.
Количествена оценка на факторите, влияещи върху появата на епилепсия. За установяването на факторите, влияещи върху появата на епилепсия и количествена оценка на тяхното въздействие, бе приложен бинарен логистичен регресионен анализ. Бяха оценени факторите местожителство при добри или лоши социално-битови условия, полова принадлежност и възраст. В индивидуален план като сигнификантни фактори бяха установени табл. Таблица 3: Сравнителен анализ на относителните дялове на имащите епилепсия от голяма и малка фамилия. За да се оцени комбинираното влияние на факторите, свързани с шанса за поява на епилепсия беше използван множествен логистичен регресионен анализ.
В групов план табл. Aicardi, J. Epilepsy and other seizure disorders. In: Aicardi J, ed. Diseases of the Nervous System in Childhood.
London: Mac Keith Press, , — The risks of seizure disorders among relatives of patients with childhood onset epilepsy. Neurology, , 32, 2, — Austin, J. Behavior problems in children before first recognized seizure. Pediatrics, , ,. Няма статистически значима разлика в риска в зависимост от принадлежността към малка или към голяма фамилия такава с повече от трима епилептично болни , както и в зависимост от това дали фамилията живее при добри или лоши социалнобитови условия. Друг основен рисков фактор за епилепсия в ромската популация в Кюстендил са черепно-мозъчните травми, които предшестват епилепсията при един на всеки пет епилептично болни, последвани от епилепсия при детска церебрална парализа, епилепсия при болни с умствена изостаналост и постинсултна епилепсия.
По-рядка причина за епилепсия при ромите в Кюстендил са преживяна невроинфекция, злоупотреба с алкохол или пространство заемащ мозъчен процес. Aziz, H. Epilepsy in Pakistan: a population-based epidemiologic study.
Epilepsia, , 35, 5, — Comparative epidemiology of epilepsy in Pakistan and Turkey: population-based studies using identical protocols. Epilepsia, , 38, 6, — Bergen, D. Preventable neurological diseases worldwide. Neuroepidemiology, , 17, 67— Chapter 5 Incidence and Prevalence, , Chapter 11 Epidemiology in Developing Countries, , Chapter 6 Risk Factors, , Gaitatzis, A. Differences in the use of health services among people with and without epilepsy in the United Kingdom: socio-economic and disease-specific determinants.
Epilepsy Res, , 50, — Seizure disorders: the changes with age. Epilepsia, , 33 Suppl 4 , S6— Hesdorffer, D. Socioeconomic status is a risk factor for epilepsy in Icelandic adults but not in children. Epilepsia, , 46, — Lindsten, H. Socioeconomic prognosis after a newly diagnosed unprovoked epileptic seizure. Lancet Neurol, , 4, 21— Ross, E. Epilepsy in child-. Rwiza, H. Prevalence and incidence of epilepsy in Ulanga, a rural Tanzanian district: a commu-.
Lancet, , , — Morgan, C. Social deprivation and prevalence of epilepsy and associated health usage. J Neurol. Epilepsia, , 33, 6, — Sridharan, R. Prevalence and Pattern of Epilepsy in India.
Epilepsia, , 40, — Neurosurg Psychiatry, , 69, 13— Nelson, K. Predisposing and causative factors in childhood epilepsy. Epilepsia, , 28 Suppl 1 , S16— Neurocysticercosis and epilepsy. J Neurol Neurosurg Psychiatry, , 68, — Validation of a. Patients and met-. There is no significant difference between the number of first-haves and more distant family history of Roma in Lom. Of the four Roma districts in Lom only patients in Stadiona have the necessary statistical representativeness, and therefore cannot assess the impact of the neighborhood as a possible factor in the occurrence of epilepsy.
Discussion: The main risk factors for epilepsy among the Roma population in Lom are perinatal pathology and. Roma in Lom have no statistically significant difference in the degree of risk in the first or remote degree of family history.
Gender and age have not proved to be significant risk factors for epilepsy.
Socio-economic conditions could not be evaluated as a potential risk factor due to absence of a distinct difference between them in the four neighborhoods. Лом беше проучено за епилепсия. Скрининг позитивните бяха клинично оценени и бяха идентифицирани епилептично болните сред тях и потенциалните рискови фактори. Няма сигнификантна разлика между броя на имащите първа и по-далечна фамилност сред ромите в Лом. От четирите квартала на Лом единствено болните от Стадиона имат необходимата статистическа представителност, поради което не може да се оцени влиянието на квартала като евентуален фактор за възникване на епилепсия.
Обсъждане: Основните рискови фактори за епилепсия сред ромската популация в Лом са перинаталната патология и наличието на фамилност, следвани от умствена изостаналост, с малък относителен дял са рисковите фактори преживян мозъчен инсулт и злоупотреба с алкохол.
Сред ромите в Лом не се установява статистически значима разлика в степента на риска при първа или по-далечна степен на фамилност. При ромите в Лом половата принадлежност и възрастта не се оказаха сигнификантен рисков фактор за поява на епилепсия. Социално-битовите условия не беше възможно да бъдат оценени като потенциален рисков фактор, поради липсата на обособена разлика между тях в отделните квартали. Според Hauser 5 възрастта сама по себе си е независим от другите рисков фактор. Същото важи и за ваксината за дифтериятетанус-коклюш ДТК и ниския социално-икономически статус при децата 4.
В обзор на големи епидемиологични проучвания, включващи изучаване на рисковите фактори, Nelson и Ellenberg 6 правят извода, че сред стотиците изучавани пре- и перинатални рискови фактори основните предиктори на епилепсия в детска възраст са вродените малформации церебрални и нецеребрални , фамилна анамнеза за определено неврологично заболяване и неонаталните гърчове. Според Националното проучване на Великобритания на детското развитие British National Child Development Study по-чест механизъм за поява на епилепсия се явяват нарушенията в развитието на плода, отколкото родилна травма на интактна нервна система 7. Утвърдените рискови фактори за поява на епилепсия при възрастни са ЧМТ, инфекции на ЦНС, мозъчни неоплазми, оклузивна мозъчно-съдова болест и болест на Алцхаймер.
Тези потенциални рискови фактори включват множествена склероза, артериална хипертония, левокамерна хипертрофия, рисков фактор за кардиоемболичен инсулт, неалцхаймерови деменции,. Съществуват данни, че диуретичната терапия може да протектира развитието на епилепсия 4. Според Annegers 2 при липса на други данни, наличието на епилепсия при роднини от първа степен повишава риска трикратно 3. Бяха анкетирани души. В групите на епилептично болните не бяха включени жителите с фебрилни гърчове, неонатални гърчове, еднократен епилептичен припадък и симптоматични епилептични припадъци в хода на остро настъпила неврологична патология. Беше проучено наличието на рискови фактори за епилепсия при установените епилептично болни.
Оценка на наличието на рискови фактори за епилепсия в изследваната популация На таблица 1 е отразено честотното разпределение на рисковите фактори за епилепсия сред ромското население в Лом.
Таблица 2: Сравнителен анализ на относителните дялове на имащите епилепсия с първа и по-далечна фамилност фамилност. На таблица 3 е отразен сравнителен анализ на относителните дялове на болните с фамилност от голяма и малка фамилия. Таблица 3: Сравнителен анализ на относителните дялове на болните с фамилност от голяма и малка фамилия фамилия. Резултатите от таблица 3 показват, че всички епилептици с рисков фактор фамилност са от малка фамилия.
Разликата между двата вида фамилии е статистически значима. Болните с фамилност са сигнификантно повече в квартал Стадиона спрямо Младеново и Хумата. Имащите фамилност в квартал Момин брод са значимо повече от тези в Младеново.
С малък относителен дял са рисковите фактори преживян мозъчен инсулт и злоупотреба с алкохол. London: Mac. Keith Press, , — The risks of. Нито един от изследваните показатели не се оказа сигнификантен фактор за появата на епилепсия табл. Predisposing and causative factors. Адрес за кореспонденция: Пламен Антимов Ул. Хан Крум 20 Кюстендил plamen.
The mechanisms which determine the specifics pathomorphological substrate, dynamics and prognosis of the disease are not sufficiently known. Diagnosis in some cases is „delayed“ due to atypical findings in magnetic resonance examination suggestive of malignant, inflammatory or immune disease. In the case described, a 46 year old man of Turkish origin, hospitalized in the Clinic of Neurology, University Hospital „St.
George“, the diagnose tumefactive multiple sclerosis was based on clinical signs and MRI findings and proved by the pathomorphological investigation. In the case presented there is favorable relapsing-remitting evolution and satisfactory recovery of the deficit after treatment with Methylprednisolone. We believe that our observation confirms the thesis of individual heteregeneity of the disease, related to genetic factors and variations of the inflammatory response.
Key woRds: Idiopathic inflammatory demyelinating diseases, Marburg Multiple sclerosis, mass-effect, Tumefactive Multiple sclerosis, tumor-like. Не са известни механизмите, които определят спецификата на патоморфологичния субстрат, динамиката и прогнозата на болестта. Диагнозата в някои случаи е. При изложеният случай се регистрира благоприятен пристъпно-ремитентен ход на болестта, със задоволително възстановяване на дефицита след лечение с Метилпреднизолон.
Считаме, че представеното наблюдение потвърждава тезата за индивидуална хeтерегонност на болестта, свързана с генетични фактори и вариации на възпалителния отговор.
Заболяването има нетипичен резонансен образ, при който се наблюдават единични или множествени солитарни лезии, с размери над 2 см, понякога с мас ефект, перифокален едем и усилване от контрастна материя. Необичайната образна находка налага изключването на други по-често срещани заболявания. Представения от нас клиничен случай няма обобщаващо значение за болестта, но дава разяснение относно разбирането й. Пловдив за периода 27 ноември Първите оплаквания на пациента започват на възраст 43 г.
Пациентът е приет в спешно неврологично отделение в чужбина на От неврологичен преглед се установява дясностранна хомонимна хемианопсия. Проведен ядрено-магнитен резонанс, при който се обективизира окръглена пространство заемаща лезия окципитално в лява с размери около 5 см фиг. Водещата диагноза в този момент е мултиформен глиобластом.
В диференциално диагностичен план се мисли за метастази, инфекции и паразитози, саркоидоза, васкулит, лимфом.
ПЕТ скен на шия, гърди и корем отхвърля първична малигнизация. След проведени допълнител-. Последват два нови ядрено-магнитни резонанса: от Като диагноза е приета тумороподобна форма на множествена склероза. В периода Пациентът възстановява работоспособността си. В следващите три години е в добро състояние с непостоянни оплаквания от изтръпване на долни крайници. Осъществява контролен ядрено-магнитен резонанс на В края на месец октомври г.
От 10 до Провежда лечение с Метилпреднизолон 3 дни по 1 гр и. В периода. Пловдив, където е изключен цереброваскулит и болест на Behcet. На 27 ноември г. Бял дроб — двустранно везикуларно дишане, без хрипова находка. Крайници-запазени периферни пулсации, без отоци. ЕКГ – синусов ритъм, ляв позиционен тип.
Пулмография – без рентгенови данни за активно белодробно заболяване,. При постъпването в клиниката пациентът бе оценен по скалата EDSS 4,5.
Новопоявила се лезия инфратенториално в областта на брахиа понтис в дясно, с размери 2,70 до 2,85 см, хиперинтенсна в Т2 и хипоинтенсна в Т1. Дифузионната характеристика на лезията показва рестикрия на дифузията и данни за едем. Липсват данни за масефект. Лезия и в миелона на ниво Тh Допълнително бяха осъществен параклинични изследвания — нормална кръвна картина и биохимия, имуноглобулини в серум: Ig М – 0,8, Ig G – 10,3, Ig А – 2,05, урина без особености, отрицателен резултат от серология за СПИН, хепатит Б и С тип, Васерман.
Преден очен сегмент — роговици прозрачни, предна камера – нормално дълбока с бистро съдържимо, зеници – еднакви, нормално реагиращи на светлина.
Очни дъна – папили с очертани граници, на нивото на ретината, витални кръвоносни съдове, с прав ход и равномерен калибър. Изследване на двойни образи наличие на диплопия във всички посоки с най-голяма дисперсия на образите горе-дясно.
Наличие на ротаторен нистагъм в хоризонтална и вертикална посока. Компютърна периметрия: ляво око — скотом в горно-назален квадрант на зрителното поле, дясно око —намалена светочувствителност в темпорална половина. Проведено бе лечение с Метилпреднизолон и. EDSS бе оценен на 3,0 т. Съобщи за клинично подобрение, усеща известна несръчност при писане с дясна ръка и нарушен баланс при продължително ходне.
От обективния неврологичен статус — дискретна лицева асиметричен, без нистагъм и диплопия, останалите черепно-мозъчни нерви са без отклонения, изпълнява добре носопоказални и колянно-стъпална проби, проба на Ромберг — без особености. В настоящия момент пациентът провежда имуномоделиращо лечение с dimethyle fumarate tecfidera-Biogen Idec, Inc. В литературата тя е описана като форма на множествената склероза, при която се наблюдават единични или множествени солитарни лезии, с размери над 2 см, често с мас ефект, перифокален едем, с или без пръстеновидно усилване от контрастна материя 1, 3, 5, 6, 8, Диагнозата е трудна и налага да бъде отдиференцирана от мозъчен тумор, метастази, лимфоми, абсцес, васкулит, саркоидоза, туберкулом, паразитози, форми на възпалителните демиелинизиращи заболявания като остър дисеминиран енцефаломиелит, концетрична склероза на Баlo, форма на Мarburg.
При МРТ изследване астроцитомът се представя c изоинтесен образ при Т1, а солидната му част е хиперинтесна при Т2, като може да се наблюдава усилване от контрастна материя 1, Следващащи най-чести диагнози са ЦНС лимфоми, злокачествена ангиоендотелиоматоза и олигодендроглиом 1, 6, 8. Това прави тумороподобната форма на множествена склероза подценявана като вероятна диагноза. В своето ретроспективно проучване на пациента с тумороподобна форма на Множествена склероза, потвърдена клинично, резонансно и хистологично, Lucchinetti и сътр. Заболяването се проявява с главоболие, епилептични припадъци и фокални неврологични симптоми, от които най-често моторен дефицит, когнитивен, сензорен, церебеларен и стволови синдроми 1, 6, 8.
Затруднение в диагнозата създава и монофазното протичане и едва покъсно последващи пристъпи, което не покрива диагностичните критерии на McDonald и сътр.
Средният безсимптомен период, след първите оплаквания до втори клиничен пристъп е 4,8 години 8. Диагнозата, се подпомага от биопсия на лезиите, но и хистологичната верификация създава затруднения 1, Патоанатомичният субстрат демострира белези на. Загубата на миелин и относително запазените аксони потвърждават диагнозата 8. Интерес представлява клиничния ход и прогнозата на тумороподобната форма на множествена склероза. Терапията с кортикостероиди има добър ефект, като при липса на ефект е възможна и плазмафереза 1, Описаният от нас клиничен случай отговаря на критериите за тумороподна форма на множествена склероза — лезии имитиращи тумор с размер над 2 см, с перифокален едем, хиперинтесни в Т2 и хипоинтесни в Т1, в случая без мас ефект.
Множеството осъществени изследвания отхвърлят диагнози като глиобластом, метастази, лимфом, саркоидоза, васкулити, болест на Behcet, абсцес, менингоенцефалит, лаймска болест, както и някои от формите на автоимунни демиелинизиращи заболявания. Диагнозата е подкрепена и от патоанатомичния резултат, установяващ данни за възпалителен и демиелинизиращ процес подобен на този при множествена склероза. Наблюдаваните клиничните белези съответстват на топиката на лезиите.
В подкрепа на диагнозата е и добрият терапевтичен ефект, отчетен след проведените кортикостероидни курса. Считаме, че в случая се касае за пристъпно-ремитентен ход на болестта с благоприятен ход. Представеното наблюдение потвърждава тезата за индивидуална хетерегонност на клиничните прояви, свързани с не напълно изяснени фактори.
Те определят вариации в тежестта на възпалителния отговор, механизма на миелинна деструкция, аксонални и олигодендроцитни загуби, както и потенциала на терапевтичния отговор.
Обръщаме внимание и на мястото на тумороподобната форма на множествена склероза сред автоимунните демиелинизиращи заболявания. Миланов, Ив. Тумороподобна форма на множествена склероза. Множествена склероза и автоимунни демиелинизиращи заболявания на централната нервна система. Медицина и физкултура, София, , Barkhof, F. Comparison of MR imaging criteria at first presentation to predict conversion to clinically define multiple sclerosis. Brain, , , Dagher, A. Tumefactive demyelinating lesions. Neuroradiology, , 38, — Hahn, J. Differential diagnosis and evaluation in pediatric multiple sclerosis. Neurology, , 68, 2, Friedman, D. Multiple sclerosis simulating a mass lesion. J Neuroophthalmology, , 20,— Fleming, J.
Diagnosis and management of multiple sclerosis.
Professional communication, Inc. Diagnostic criteria for multiple sclerosis: Revisions to the McDonald criteria. Annals of Neurology, , 69, 2, Lucchinetti, C. Clinical and radiographic spectrum of pathologically confirmed tumefactive multiple sclerosis. Brain, , , 7, Tintore, M. Isoleted demyelinating syndromes: Comparison of different MR imaging criteria at first presentation to predict conversion to clinically define multiple sclerosis.
Neuroradiology, , 21, Wingerchuk, D. Unusual presentations and variants of idiopathic central nervous system demyelinating diseases. In: Multiple sclerosis: A comprehensive text, Raine, C. Xia, L. Tumefactive demyelinating lesions: nine cases and a review of the literature. Neurosurg Rev, , 32, Пловдив Гр. Пловдив , бул. Клисурски1, Ю. Патокова2, С. Цонев3, М. Николов3, Е. The higher the EDSS 2. Our data give additional information about the real clinical status of VD in common pathologies. These data are the base for a future assessment of the potential supplementation benefit.
Thirty control subjects were examined, mean age Patients aged had lower VD concentrations than controls. Only Key woRds: vitamin D, hydroxyvitamin D values, multiple sclerosis, autoimmune neurological diseases, vitamin D deficiency. ВД при МС са по-високи при пациентите с 1 пристъп годишно, от тези с 3 пристъпа.
Най-ниски са ВД нивата при MС през април и май, и от октомври към януари. Нашите данни допълват празнината в изучаване на реалното състояние на ВД статуса при тези заболявания. Те са база за бъдещо оценяване на ползата от суплементацията върху развитието на МС. Според различни изследвания, ВД оказва влияние върху не само върху костно-мускулната система, сърдечните функции и контрола на кръвното налягане, но и върху регулацията на имунната система, за превенция на злокачествени заболявания, а също и за невропротекция 40, , Витамин D3 дефицитът като цяло е индикатор за лошо здраве и обща смъртност 17, 21, Изследванията на нивата, метаболизма и генетиката на ВД при болни с МС за нашата страна все още са малко.
Ето защо, цел на настоящото проспективно и обзервационно проучване е да се изследват стойностите на ВД при кохорта от болни с МС и някои други неврологични заболявания, в сравнение с контролна група лица, и да се проучи връзката между стойностите на ВД и съответно вида и тежестта на заболяването, пола и възрастта, броя на пристъпите, еволлюцията на болестта и сезона на изследване.
Пациентите са изследвани преди за започват суплементация с ВД. Пет болни са с латерална амиотрофична склероза ЛАС , 4 мъже и 1 жена; 1 пациентка с епилепсия и 3 мъже с хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия ХВДП. Изследваните контролни лица в рамките на профилактични годишни прегледи са 30 11 мъже и 19 жени.
При неправилно интубиране се фрактурират, лyкcиpaт или eкcпyлcиpaт горните фронтални зъби, нараняват се устните, травматизират се лигавиците на устата, носа, фаринкса, епиглотитиса, eзика.
Това се случва най-често при интубация на сляпо. Кръвоизливът при тези наранявания може да се последва от попадане на кръв в трахеята и бронхите. Те се дължат на нарушена проходимост на горните дихателни пътища. Причина могат да бъдат попаднали чужди тела, аспирирана кpъв, ларинго или бронхоспазъм, падане на езика назад, аспирирана по върната материя и др. Задачата е час пo-бързо да се отстрани пречкатa.
За това се прави оглед на устната кyxинa, премахва се чуждото тяло, изтегля се езика, аспирира се кръвтa или погълнатата материя. При непроходимост се прави трахеотомия.
След осигуряване на проходимост на дихателните пътища се пристъпва към изкуствено дишане и обдишване с киcлopoд. Те се изразяват в повишаване или понижаване на кpъвното налягане, коетo анестезиологът следи през цялото време на операцията, смущения в ритъма на сърдечната дейност.
Получава се при прилагане на инхалационни анестетици, миорелаксанти, амидни местни анестетици и кеталар. Стресовите ситуации също играят роля в патогенезата. Контракцията на мускулите се задържа поради увеличеното отделяне и намалено връщане на калций в саркоплазмения ретикулум. Настъпва увеличено производство на топлина, висока температура и мускулна ригидност. Смъртността е правопропорционална на температурата.
Този медикамент подтиска излъчването на калция от ендоплазмения ретикулум.
Те започват най-често от лицевата мускулатура и преминават към останалите мускули. Резултат са от кумулацията на анестетик и въглероден диоксид при затворените и полузатворени системи. Получават се от притискане от маски, пристягащи връзки към операционната маса и т. Изисква се стриктна техническа профилактика за предотвратяването му — поддържане на електроинсталациите в изправност, зануляване на уредите, недопускане на замърсяване на въздуха с газ, херметизация на апаратурата. Подготовката на болните за регионално обезболяване е неразделна част от пред оперативната подготовка. Особено внимание се обръща на алергологичният статус на болния. Изследването на хирургично болен е изкуство, даващо основа за поставянето на вярна и точна диагноза.
По своята същност то бива субективно и обективно. Изследването на хирургично болен включва следните части:.
Анамнеза Снемането на анамнеза е субективно изследване и включва беседа с болния или неговите близки, целяща събиране на данни, относно страданието му. То е субективно, защото страданието на всеки болен е пречупено през призмата на неговото съзнание, емоции, интелект, образованост и характер. Тази беседа се нарича анамнеза. Думата анамнеза идва от гръцки anamnesis означава припомняне. Така, караме болният да си припомни всички обстоятелства от неговите оплаквания, като наличие и характер на болка, поява и развитие на подутини в дадена област, кога и как са се появили и как са еволюирали, както и всички други негови страдания.
Беседата с болният следва да се води изключително деликатно от страна на лекаря, като се задават насочващи въпроси. Следва да се съобразим с интелекта и образоваността на страдащият, без излишно да накърним неговото достойнство и чест.
Паспортната част от анамнезата, включва лични данни като пол, възраст, професия, местоживеене. Важна е от гледна точка на това болният дали живее в ендемичен район, видимата възраст съответства ли на действителната, какъв е характера на тудовата му дейност, има ли професионални рискове и др.
Анамнезата на болестта заема съществена част от субективното обследване. Тя е изключително важна. Води се с подходящи въпроси, съобразени с интелектуалното и емоционално състояние на болния. Изисква такт и деликатност от страна на лекаря, като това я определя, като беседа с болния. Обръща се внимание на всяко едно оплакване от страна на пациента, като болка, подутина, разстисане, неразположение и др.
Анамнезата на живота включва въпроси относно прекарани болести, хронични и вродени такива, наличие на алергии към храни и лекарства, като по тозе начин дава представа за общото състояние на болния. Социално-битова анамнеза, дава представа за начина и качеството на живот на пациента, наличие на вредни навици, като употреба на тютюн, алкохол или наркотични вещества, както и битови навици.
За всяка отделна хирургична специалност, фокуса е към обема от съответната такава. В подкрепа, или за отхвърляне на дадена диагноза се налага назначаването на различни уредни изследвания. Такива са изследванията на кръв и урина, рентгеново обследване, ехография, радиоизотопни изследвания, компютърна томография, ядрено- магнитен резонанс, позитронно-емисионна томография и др.
За всяка отделна хирургична специалност съществуват и други специфични изследвания характерни за съответните органи и системи.
След приключване на обследването на болния пред хирурга съществува версия за поставянето на вярна и точна диагноза. Тя следва да е съобразена с възможностите и за други диагнози, даващи сходни клинични прояви. Вероятните диагнози обичайно са две, три или повече. Възможните за даденото състояние диагнози се нарича диференциална диагноза. Поставянето на вярна и точна диагноза е изкуство и е в основата на последващото адекватно лечение. Инструменти за разединяване разрязване на тъканите; 2. Захващащи, защипващи хемостатични инструменти; 3. Инструменти разширяващи оперативната рана или естествените или патологичните отвърстия; 4. Инструменти за защита на тъканите от увреждане; 5. Инструменти за съединяване на тъканите;.
Предимството му е че коремчето на режещата част по време на разреза изменя положението си и разреза се прави от различни части на режещата част.
За разлика от коремчестия скалпел реже само с върха на режещата си част. Ножици Те служат за разрязване на меки тъкани, препариране на органи, тумори и кисти, превързочни материали, лигатури, сваляне на сутури и др. Ножиците се държат с палеца и третия или четвърти пръст, а показалеца се използва за упора, като се поставя върху режещите браншове. Електрически режещи инструменти: Електрокаутер електронож Прилага се ток с висока честота. Използва се както за рязане – електрорезекция, така и за хемостаза електрокоагулация. Има функции за гладко рязане, рязане с повишена степен на коагулация, контактна коагулация, спрей коагулация и биполярен режим.
Електрокоагулацията се извършва като кървящият съд се коагулира директно или се защипва с електропинцета и наконечника на електроножа се допира до браншовете на пинцета, при което защипаните тъкани коагулират.
Коагулацията обхваща и околните тъкани на разтояние мм в диаметър извън браншовете на пинцета. Тук околните тъкани не са подложени на термично въздействие за разлика от монополярната. В резултат на действието на лазерния лъч върху тъканите се очертават няколко зони: 1. Зона на вапоризация изпаряване – предаването на лазерната енергия върху тъканите води до загряване, кипене и вапоризация на водата от тях, при което тя отнема със себе си и част от тъканта. Зона на некроза; 3. Зона на термична травма;. Ултразвукова хирургия: Ултразвуков скалпел harmonic scalpel – Ultracision,SonoSurg.
Състои се от ултразвуков генератор и накрайник с пиезокристал върху който се монтират представки за конвенционална или лапароскопска хирургия. Активирането на генератора става с двоен педал или адаптор за ръчно активиране.
Тъканни пинсети: Предназначени са за захващане на тъканите, без защипване. Видове: Хирургични пинсети — имат в краищата си зъбци, които осигуряват здрав захват. Зъбът на едното рамо влиза между двата зъба на другото рамо. Използва се за кожа, мускули и др. Не се използва за кухи органи, съдове и нерви, тъй като зъбците пробиват стената им.
Анатомични пинсети — без зъбци.
В краищата са напречно нарязани. Осигуряват атравматичност и по-слаб захват от хирургичните; Други видове пинсети – с назъбени върхове, с извити върхове, за епилация, с напълно гладки върхове, ушни пинцети , очни пинцети, с кръгли върхове, за съдове и тумори, чревни пинцети, микрохирургични пинцети, за отстраняване на жлъчни камъни от жлъчните канали, електропинцети и др. Те са предназначени за защипване в широк план. Биопсични щипки — те се използват за вземане на биопсичен материал през ректоскопа, за гинекологична биопсия, за урологична биопсия и екстракции на чужди тела и др.
Инструменти разширяващи раната а и естествените или патологични и отвърстия — екартьори:. Зъбчати екартьори: Предназначение — за разтваряне ръбовете на раната и придържане на органите в определено положение с което се осигурява добър достъп и видимост в дълбочина на оперативната рана.
Не закриват тъканите които екартират Видове: Според броя на зъбите: Едно-, дву-, три-, четири-, многозъби.
Еднозъбите екартьори се наричат куки и спадат към специалните екартьори. Според вида на зъбите: – остри; – тъпи; – полуостри; Според размерите: Малки и големи. Те са с различна големина и брой зъбци, които могат да бъдат тъпи или остри. Инструменти за съединяване на тъканитe — иглодържатели, хирургични игли и конци. Иглодържатели — те са инструменти предназначени за захващане на хирургичната игла. Според формата си иглите биват: 1. Прави — за стомах и черва; За тях не е необходим иглодържател. Държат се с пръсти.
Криви: Кожни — за кожа и повърхностни тъкани — с широка дъга; Мускулни — за дълбоки тъкани — с голяма кривина — полуокръжни до изкривени до Чревни — за стомах, черва и др.
Според цвета: – метални; – черни — използват се в микросъдовата хирургия, поради това че не отравяват светлината. Специални игли: – лигатурни игли — с тях конецът се провежда под кр. Класификация на иглите — извършва се по четири показателя: 1. Дължина — реалният размер на иглата в милиметри. Профил спрямо напречното сечение на тялото на иглата. Външна форма: – прави; – извити — с форма на дъга. Колкото тъканите са по-дълбоко, толкова извивката на иглата трябва да е по-голяма. Диаметър — показателят се отнася само за иглите използвани в офталмологията и микрохирургията. Хирургични конци: Тяхното предназначение е за съединяване на тъканите чрез ръчен шев.
Биват резорбируеми конци, те напълно се резорбират от организма и нерезобрируеми, които остават в организма. Предназначени са върху тях да се разрязват тъканите, като се избегне нараняването на подлежащите тъкани. Биват различни видове жлебовидни сонди, шпатули и други. Осъществява се с режещи инструменти — скалпели или ножици. Всяка оперативна интервенция започва с кожен или лигавичен разрез. Прави се със скалпел, като острието в началото на разреза е под прав ъгъл към кожата. В края на разреза скалпела отново се изправя до прав ъгъл. Мускули и сухожилия могат да се срежат както със скалпел, така и с ножица.
Зашиване на рани — sutura Зашиването на рани, било то предизвикани от травмиращи агенти или при оперативни интервенции е основна хирургична манипулация.
Всяка операция завършва с кожен или лигавичен шев. Осъществява се с иглодържател, пинсета, игли и конци. Разединените тъкани се зашиват послойно, като се започва от дъното на раната и последователно се шият мускули, фасции, подкожие и кожа.
Хемостаза — haemostasis Хемостазата или кръвоспиране е хирургична манипулация, при която се спира кървенето в раната. От своя страна кървенето е два вида — артериално и венозна. Артериалното кървене се характеризира с това, че кръвта е ясно и светло червена. То е на пулсации вървящи заедно със сърдечните съкращения. При венозното кървене кръвта е тъмно червена и кървенето не е на пулсации. Спирането на кървенето се осъществява чрез лигиране зашиване на увреденият съд, или чрез тампонада.
Кюретаж — qurretage Осъществява се с кюрети инструменти подобни на лъжичка , с които се изгребват некротични тъкани. Могат де се изгребват некрози от меките тъкани — най-често гранулационна тъкан.
Може да се изгребва и некротизирала костна тъкан при развитието най-често на остеомиелит. Тампонада При тампонадата хирургичната рана, или патологична кухина платно се изпълва със стерилна марля, хемостатична гъба или друг материал, с цел осъществяване на хемостаза. Най-често се налага при профузно кървене или при кървене от малки съдове. Дренаж — drenaje Дренирането е метод при който се отвеждат течности от патологични кухини или от оперативни рани. Осъществява се посредством гумени ленти, пластмасови тръби, марлена лента и др.
Аспирационният дренаж се осъществява посредством перфорирани пластмасови тръби, към които се включва помпа с обратно налягане за активно измукване на течностите.
Пункция — punctio Пункцията е манипулация, която се извършва посредством спринцовка и инжекционна игла. Като се създава отрицателно налягане в спинцовката се аспирират тъканни течности, като гноен или серозен ексудат, кръв, лимфа и др. Чрез пункция може да се вземе и тъкан за хистологично изследване. Метода е известен като тънкоиглена аспирационна биопсия ТАБ. Болката е неприятно сетивно и емоционално изживяване, комплексен биологичен феномен с негативен знак, но с позитивен смисъл, резултат от сетивни болeви въздействия, модифицирани от индивидуалния облик на личността като очаквания, памет и емоции.
Въпреки, че болката е изключително неприятно физическо и емоционално изживяване, тя води след себе си и до редица позитиви. Така например, тя алармира болния за настъпили промени в хомеостазата. От друга страна тя помага за поставянето на вярна и точна диагноза. Чрез проследяването на промяната й може да се отчита развитието на болестта и адекватността на провежданото лечение. Намаляването на болката, следва да означава, че болестта се овладява – респективно провежданото лечение е правилно. Ако има персистиране на болката, това означава, че болестта се задържа – респективно провежданото лечение е неправилно или недостатъчно.
Ако пък имаме усилване на болката, следва, че болестта прогресира – респективно лечението е неправилно, недостатъчно или неадекватно.
Болковата сетивност е появата на серия от електрохимични импулси в мястото на увредата и е познато като възприятие за болка или ноцицепция. Бoлковата сетивност е изградена от модератори на болката и път на болката. Модераторите на болката са Хистамин, серотонин, простагландини, брадикинин, субстанция Р, както и някои биологично-активни протеини, които в ниска концентрация спомагат, а в голямо количество смущават нормалното функциониране на органите и организма.
Пътят на болката започва от болковите рецептори, които приемат болевите дразнения. Те са налични са в почти всички органи. Следват проводниците на болката, които са различни части от периферната нервна система, гръбначния и главния мозък. Те предават болевия импулс от рецепторите до висшите отдели на главния мозък.
Съответно съществуват болкови зони, разположени в кората на главния мозък, където болевият импулс се осъзнава като „неприятно сетивно и емоционално усещане“. Afferent nerve fibres. Болката е резултат от динамичното равновесие между два основни фактора: индивидуалните особености на личността и съответната нозологична единтичност.
Най-често срещаните състояния предизвикващи болеви усещания са: инцидентното главоболие, мускулно-скелетни болки включително и тези причинени от травми, стоматогеннта или дентална болка, бъбречни колики или коремни болки, болезнена менструация, следоперативна и онкологична болка. Тя обикновено е много силна и трудно може да се установи точното и местоположение. Обикновено се съпровожда от гадене, повръщане, изпотяване и учестен пулс.
Тя е по-остра и силна и повече зависи от силата на дразненето.
Обикновено пациента може да определи точното й местоположение. Например при жлъчна колика може да има болки в дясната поясна област и дясната плешка. Усещането за болка е индивидуално. Някои пациенти понасят спокойно различни болкови дразнения, а други се оплакват и при най-малките болки, което означава, че болката има и емоционален характер. Соматичната болка е добре локализирана, тъй като рецептори разположени в меките тъкани, кожата, скелетните мускули и костите. Висцерална е с неопределена локализация и тя е идваща от вътрешните органи. Болката още е остра и хронична. Разликата между остра и хронична болка се базира на интервала от време след появата на болка – двата най-често използвани интервала са 3 и 6 месеца.
Понякога такава болка има психосоматична или психогенна причина. Причината, степента и силата, както и специфичните симптоми варират.
Хронифицирането на болката е свързано с необратими микроструктурни промени в ноцицептивния апарат. Характерна за нея е, че се създава възможност за самогенериране и самоподържане на болката при минимални подпрагови импулси или външни въздействия нормални по сила и характер нервни импулси и води до продължително и трудно лечение. Те могат да бъдат разделени на два основни вида: наркотични и ненаркотични.
Те се прилагат краткотрайно и с повишено внимание, тъй като водят до лекарствена зависимост. Те притежават както аналгетичен, така и антипиретичен намаляват високата температура и противовъзпалителен ефект. Най-ефективни са при комбиниране с други аналгетици. В зависимост от преобладаващият фармакологичен ефект, те могат да бъдат подразделени на аналгетици — антипиретици и нестероидни противовъзпалителни средства.
Оттогава са създадени над 10 групи НСПВС, които са с повече от 50 различни търговски имена и заемат четвърто място по продажби след антибиотиците, сърдечно- съдовите и психотропните лекарства. Механизмът на уникалното им действие разкрива проф. Джон Вейн от Великобритания през г. Те се абсорбират добре от стомашната и интестиналната мукоза. Повечето се метаболизират в черния дроб до неактивни метаболити, които се екскретират с урината.
Имат различно време на полуживот. Оксикамите Piroxicam, Tenoxicam, Meloxicam имат дълъг полуживот 20 — 60 часа , както и Naproxen 14 часа. Раната е нарушаване на анатомичната цялост на кожата и лигавиците, както и на подлежащите им тъкани, причинено от различни вредни въздействия, довели до разкъсване, разрязване, пробождане или размачкване.
Раните може да са животозастрашаващи състояния в случаите на дълбоки прониквания в тъканите, предизвикващи продължително кървене, както и когато са инфектирани от патогенни микроорганизми.
Попадайки в кръвообръщението, патогенните микроорганизми могат да причинят сепсис. Съществуват различни класификации на рани. Те се основават на механизма на тяхното получаване, клиничното им протичане във времето, засегнатите тъкани и др. Рани на меките тъкани от своя страна биват повърхностни и открити, съответно повърностните са:. Порезна рана vulnus scisum Получава се при нараняване на тъканите с остри предмети като: скалпел, нож, бръснач, стъкло и др. Характеризира се с линеен отвор, гладки раневи ръбове и стени.
Обикновено се придружава и с обилно кървене. Посечна рана vulnus caesum Причинява се от нараняване с масивни режещи предмети като брадва, сабя, длето и др.
Такива рани зеят широко, а кръвотечението е слабо. Болката при тях е много силна. Обикновено имат равни краища и нееднаква дълбочина. Често се придружават и от размачкване на тъканите и засягане на кост. Контузна рана vulnus contusum Предизвиква се от тъпи предмети като тояга, камък, колело на превозно средство или при падане върху твърд и неравен терен.
Раневите ръбове са неравни, подпухнали и често обърнати навън, поради настъпилото инфилтриране с кръв на околните тъкани. Болката и чувствителността на кожата обикновено липсват поради размачкването на подлежащите тъкани. Кръвотечението е слабо, налице е кръвонасядане на околните тъкани, в зависимост от силата на удара са възможни и дълбоки кръвонасядания или хематоми.
Разкъсна рана vulnus laceratum Може да бъде в резултат от нокти на животни, островърхи клончета на дървета, вследствие на механично разтягане и разкъсване на кожата и подлежащите тъкани.
По- лесно се разкъсват слабоеластичните тъкани като мускулите и по-трудно кожата. Стените и дъното на раната не са равни. Зеенето е силно изразено, а кръвотечение почти липсва. Раневата болка може да бъде различна по степен и продължителност. Прободна рана vulnus punctum Получава се при наранявате с остър предмет с кръгло или заоблено напречно сечение като игли, тел, нож и др. Характеризира се с малък отвор и дълъг ранев канал. Ухапна рана vulnus morsum Причинява се от зъбите като характера на нараняването на тъканите зависи от формата им, дълбочината на проникването и последващото движение на челюстите при захапване. В резултат на това се получава рана с различна степен на загуба на тъкан.
Раневите ръбове са неравни, подлежащите тъкани са размачкани, възможни са и счупвания на кости. Кръвотечението е слабо. Характеризират се с рязко изразена болкова реакция без зеене и кръвотечение. Огнестрелна рана vulnus sclopetarium Предизвиква се от куршуми, парчета от мини, снаряди и др. Степента на нарушението зависи от кинетичната енергия, формата, посоката и ъгъла на проникващия в организма предмет. Проникналия в организма предмет се нарича – проектил. Тук тъканите са обхванати от некроза. Резистентността към инфекции и регентеративната способност са силно намалени.
Размачкване vulnus conquassatum Възниква под действието на силно налягане от тъпи предмети с голяма маса. Комбинирана рана Това е обикновено проява на съчетание на признаците на два или повече типа рани посочени по-горе, например прободно-разкъсна, разкъсано-контузна рана и т.
Хронични рани За разлика от острите рани, те обикновено са резултат от локално нарушение в храненето на кожата причинено от венозна, артериална или невропатична съдова увреда, продължителна местна компресия и налягане или радиация. Интерес представляват язвите, които са рани с нарушен оздравителен процес. От друга страна, язвите могат да са симптом на системна болест като определени тумори, инфекции на кожата или хематологични заболявания. В зависимост от тежестта на трофичното нарушение, увреждането на тъканите може да засегне всички слоеве на кожата и да прогресира в дълбочина до костите.
Времето, необходимо за оздравяване на язвите, обикновено надхвърля 8 седмици и затова те се класифицират по дефиниция като хронични рани. Основните видове хронични рани, най-често срещани в клиничната практика, са:. Регенерирането на епитела и в частност сложното възстановяване на кожната съединителна тъкан, са биологически и хронологически добре организирани съвместни процеси, в които участват редица кръвни, съединителни клетки и имунни процеси. Те придвижват оздравителния процес в различните фази на заздравяване на раната. Процес на раневото оздравяване Независимо от вида на раната и големината на тъканния дефект, оздравяването на всяка рана протича през няколко фази, които се застъпват във времето и не могат да бъдат разделени една от друга.
Разделянето на фази се отнася до наблюдаваните фундаментални морфологични промени в хода на раневото оздравяване, без това да отразява адекватно действителната сложност на този процес. В настоящото изложение се използва система от три основни фази: 1. Възпалителна или ексудативна фаза с ангажиране на коагулацията и последващо елиминиране на девитализираните тъкани.
Пролиферативна фаза с образуване на гранулационна тъкан. Фаза на диференциация с узряване на гранулационната тъкан, образуване на цикатрикс и епителизация. Влияния върху раневото оздравяване Съществува голяма индивидуална вариабилност в способността на човешкия организъм да самолекува раните си. Различаваме два основни вида влияния: 1. Локални: Състояние на раната.
Първично ранево зарастване per primam intentionem Първичното заздравяване обикновено е налице след хирургически разрези или рани, причинени от остри предмети. При определени видове рани с по-малка загуба на тъкан разкъсни или зеещи рани , хирургичният дебридман може да осигури условия за първично заздравяване.
Условията за раневото зарастване са толкова по-благоприятни, колкото по-малко тъкан е увредена. Перспективите за заздравяване са най-добри при гладки, близко приближени повърхности на раната, при порезна рана с пренебрежима загуба на вещество и без наличие на чужди тела в добре кръвоснабдена част на тялото. Ако няма ранева инфекция, при подобни случаи, се наблюдава първично ранево заздравяване.
Вторично ранево заздравяване per secundam intentionem Вторичното ранево зарастване е налице, винаги,когато трябва да бъдат изпълвани дефекти в тъканта или когато гнойна инфекция предотвратява директно зарастване на раневите ръбове.
В този случай, ръбовете на раната не са доближени, а са разтворени. За да се затвори раната, трябва да се образува гранулационна тъкан както е описано по- горе. Поради тази причина, нуждата на организма от енергия е по-голяма отколкото при първичното заздравяване, като образуването на гранулационната тъкан е по-силно податливо на ендогенни и екзогенни въздействия. Регенеративно зарастване Регенерирането се дефинира като замяната на унищожени клетки или тъкани от други с еднакви характеристики и е възможно единствено за клетки, които запазват способността си да извършват митоза. Те включват базалния слой на епидермиса.
Ако само епидермиса е увреден от дадено нараняване, напр. Оздравителния процес съответства на епителизационната фаза от раневото заздравяване.
При заздравяването на раните редица фактори влияят неблагоприятно. Те водят до неблагополучия усложнения при регенеративните процеси. Ранева инфекция. Инфекцията на раната е най-сериозното нарушение в раневото заздравяване. Тя се причинява от болестотворни микроорганизми, които нахлуват в раната и се размножават, като произвеждат редица токсини. Инфекцията обикновено е ограничена локално и чрез разрушаване на тъкани води до различни по тежест нарушения в раневото заздравяване. Всяка инфекция на раната, обаче, може да се разпространи системно и да се превърне в животозастрашаващ сепсис.
Признаци за инфекция Признаците за инфекция на раната са описани от римския учен Авъл Корнелий Целс Aulus Cornelius Celsus през 1-и век сл. Състояние на ръбовете на раната Гладки, неправилни, неравни, подкопани, с джобове и рецесуси 3. Състояние на дъното на раната Наличие и количество на некротична wound bed тъкан, състояние и състав на некрозата – есхара, круста, влажна некроза, наличие на чужди тела, чиста рана 4 Състав и вид на ексудата Кървав, серо-хеморагичен, гноен, изсъхнал 5 Ниво на бактериална колонизация Белези на ранева инфекция 6. Анатомична локализация на раната В добре или неадекватно кръвоснабдена зона 7. Възраст на раната Остра травма, време от нараняването до получаване на първа помощ, условия, предполагащи развитието на хронична рана.
Лечение на раните Раните, способни на първично заздравяване, се затварят с шев, аграфи или ленти за затваряне на рани.
Определение Топлинният удар се получава при излагане на човешкото тяло на висока Т, при нарушени топлообменни процеси. Може да се получи и при престой в затворени влажни помещения при несъобразено с условията облекло. Слънчев удар Insolatio Определение: Получава се при продължителен престой с незащитена от сленчевите лъчи глава в топли и безветрени летни дни с интензивно слънцегреене.
Настъпва дилатация на мозъчните съдове, мозъчен оток и симптоми на ИКХ. Термично изгаряне Combustio. Те са едни от най-честите. Много често обхващат голяма телесна площ и са с нехомогенен, мозаичен характер. Почти винаги са засегнати ръцете. Пострадалия инстинктивно прави опит да загаси пламналите дрехи. Дебелите, вълнените и памучните дрехи имат до известна степен протективен характер, докато тези от синтетична материя, зацапани с горивно смазочни смеси пламват бързо.
Често има и изгаряне на дихателните пътища от инхалация на токсични газове.
Срещат се по-чести при деца и имат битов характер. Горещите течности също могат да засегнат обширни области, но са с по-хомогенен характер. Пораженията зависят от Т и времето на експозицията. По-често те са ограничени по площ. В тези случаи изгарянията са обичайно в по-тежка степен. Те са носители на голямо количество топлина — често има и елемент на ударна вълна механична травма. Ударна вълна — падане от високо, удар в ТТП с контузии, фрактури, руптури. Електрически изгаряния Electrocombustio.
Приличат на термичните пламъкови изгаряния. И тук може да има ударна вълна. Токът прониква през кожата входно отвърстие и преминава през тялото по пътя на най-малкото съпротивление — богати на електролити тъкани — мускули, кръвоносни съдове, нерви. Причинява тромбозиране на съдовете с последваща исхемична некроза. Изходните отвърстия са по кожата и са с по-голям диаметър от входните. Различните тъкани имат различно съпротивление и част от ел. Малките размери на входното и изходното отвърстие не дават представа за увредите в дълбочина. Общото охлаждане и местното измръзване са увреждания, причинени от въздействието на ниски температури върху човешкия организъм с преобладаваща загуба на топлина, в сравнение с продуциращата се в организма от метаболизма му топлина.
Измръзването е най-често срещаният вид увреждане от студ.
То се определя като замръзване и кристализиране на течностите в междуклетъчните и вътреклетъчните пространства, като резултат от продължителното излагане на ниски температури. Полученото намаляване на кръвният поток не може да достави достатъчно топлина до тъканите и да предотврати формирането на ледени кристали в тях. Анатомичните части, които са с най-висок риск от измръзване, са ръцете, краката и откритите части на — уши, нос и устни.
Патологичните прояви на студово увреждане се развиват фазово и в еволюция във времето. Местно измръзване. Най-често е по откритите части – пръсти на ръце и крака, върха на носа, ушните миди, открити участъци на лицето и т. Различаваме четири степени: Първа степен: внезапно, силно побледняване, първоначална болка с последваща загуба на чувствителност.
При прекратяване въздействието на студа и енергично затопляне – последваща болкова реакция, сърбеж, зачервяване и оток, продължаващ средно около 72 часа Втора степен: настъпва няколко часа след студовото въздействие като включва горепосочените симптоми плюс поява на мехури, пълни с прозрачна или бледожълтеникава течност Трета степен: налице са проявите от I и II степен, плюс втвърдяване на повредените участъци и продължителна бледност, заедно със загуба на чувствителност.
Няколко часа след това следва рязка промяна на цвета на засегнатия участък – синкав, сивосинкав до тъмно син. От време на време – засилване и рязко намаляване на болката Четвърта степен: описаните симптоми от III степен, придружени с по-дълбоки тъканни поражения и обикновено – тъмно червен цвят на засегнатите участъци. Отпадане функциите на крайниците, ако са засегнати.
Белези и симптоми Има множество системи за класификация на измръзванията. Повърхностното измръзване може да предизвика парене, скованост, изтръпване, сърбеж, или усещане за студ в засегнатите участъци. Тези участъци изглеждат бледи и замръзнали, но ако ги натиснете, ще усетите някаква еластичност При дълбокото измръзване има първоначално намаляване на чувствителността, която евентуално може и да се изгуби напълно.
Върху кожата се появяват пълни с кръв мехури, а самата тя е бяла или жълтеникава на цвят, изглеждаща като восъчна, и става пурпурно-синя след като се затопли. Засегнатият участък е твърд, няма еластичност при натиск, и мое дори да изглежда почернял и мъртъв. Потърпевшият изпитва сериозна болка, когато измръзналият участък се затопли и кръвта навлезе отново в тъканите му. През следващите дни тъпата постоянна болка се заменя с пулсиращо усещане.
Това може да продължи със седмици и месеци, докато увредената тъкан се отдели. Първоначално засегнатите участъци може да изглеждат измамно здрави. Повечето хора не идват при доктора със замразени мъртви тъкани. Само времето може да разкрие крайното количествено изражение на увреждането. Съществуват по-леки състояния, които са свързани с измръзването, но може да се сбъркат с него.
Това са изтръпването и мравучкането на ръцете при излагане на студ, пернио възпаление и оток на ръцете и краката, причинено от излагане на студ и влага и окопната болест. Патофизиология Циркулацията на кръв в кожата играе важна роля в поддържането на температурната хомеостаза. Кожата по-лесно губи топлината, отколкото я получава.
Ето защо хората се аклиматизират по-лесно към жега, отколкото към студ. Разширяването на кръвоносните съдове се контролира от директните локални ефекти и намаляването на симпатиковия съдов тонус. Максимално рефлексно разширяване на съдовете се случва, когато симпатиковата система е блокирана. Пръстите, петите, ушите и носа — това са структурите на кожата с най-висок риск от измръзване — съдържат множество артериовенозни анастомози, които позволяват пренасочването на кръвта с цел запазване на вътрешната телесна температура, с цената на намален кръвоток към периферните тъкани.
Тези разпускания са по-чести и дълги при индивиди, аклиматизирани към студ, което ги прави по-слабо застрашени от измръзвания. В резултат се наблюдава загуба на кожна чувствителност.
Без циркулация на кръвта, температурата на кожата започва да пада с около 0. Малките кръвоносни съдове капилярите , замръзват преди по-големите, а венозната система замръзва преди артериалната, поради по-слабия поток в нея. След като веднъж температурата на тъканите падне под тази граница, кожната чувствителност се загубва, и веригата на измръзването се стартира. Първоначалното увреждане се предизвиква от формирането на ледени кристали в клетъчните пространства на тъканта.
Кристалите повреждат клетъчните мембрани, отприщвайки редица от събития, предизвикващи клетъчната смърт. С продължаване на замръзването преминаването на вътреклетъчната вода към междуклетъчното пространство води до дехидратация, повишен вътреклетъчен осмоларитет, и евентуално формиране на вътреклетъчни ледени кристали.
Той включва редуване на циклите на свиване и разпускане на съдовете. Измръзването на периферните тъкани се забавя от преноса на топлина от вътрешността на тялото. Този процес помага при относително топли и закътани условия, но е потенциално смъртоносен, ако ускори загубата на вътрешна телесна топлина. Когато догонващата реакция прекрати действието си в следствие на продължаващо падане на температурата, свиването на съдовете остава постоянно. Това неизменно води до хипоксия, ацидоза повишена киселинност , артериална и венозна тромбоза, и исхемична некроза.
Най-общо възстановяването се очаква и настъпва за около 10 дни. Когато се приложи външен източник на топлина, може да се получи исхемичен инсулт, защото циркулацията в дълбоките кръвоносни съдове има склонността да се връща бавно, сравнено с нарастналите нужди от кислород в тъканите.
Бързото затопляне е за предпочитане пред бавното, защото то минимизира това несъответствие. Епидемиология В цивилната популация, най-дългата поредица от записани данни са 12 годишна статистика от Саскачуан, която отбелязва алкохолната интоксикация и психичните заболявания като водещ рисков фактор за инцидентни с измръзване, както и за тяхната тежест.
Във Финландия автори изчисляват годишната честота на измръзване сред кадровите военни на възраст между 17 и 30 години, на 2. Сред цивилното население на Финландия годишната честота на измръзванията са 2. В Монреал инцидентността е 3. Това вероятно се дължи на неподходящо облекло, или неправилна употреба на екипировката.
Съпоставено с инцидентността при цивилната популация, тези данни ясно сочат, че повишен риск от измръзване съществува за хората, участващи във военни действия, и занимаващите се с екстремни спортове. Възрастова зависимост Най-често засегнатата група са мъжете на възраст между 30 и 49 години, макар всяка една група да е застрашена.
Това неравенство вероятно се дължи и на повишената активност на открито при мъжете, а не на генетична предопределеност. Въпреки това, отбелязано е, че жените са в по-голям риск от развитие на хипотермия от мъжете. Може обаче да съществуват полови вариации на предразположението към измръзване, които все още не са добре проучени. Расова зависимост Не аклиматизираните индивиди от места с тропически климат са в повишен риск от измръзване.
Хора, обитаващи места със студен климат, като например ескимосите и тибетците, са добре аклиматизирани и са логично по-слабо застрашени. Въпреки това, не съществува конкретно изследване върху ролята на расовата принадлежност за предразположеността към измръзване.
Избягвайте да ходите върху замръзнал крак, защото го увреждате допълнително. Спасяването на живота им е по-важно от един пръст, или крак. Този цикъл на размразяване-замръзване е изключително увреждащ, и води до катастрофални последици. Най-ефективният метод е участъкът да се затопли бързо. До тогава пазете увредената част далеч от източници на топлина, докато не стигнете до болнично заведение, където да се извърши правилно размразяване. Това ще доведе само до по-сериозни увреждания.
Ето защо бързото транспортиране до болнично заведение е основен приоритет. Прогноза Измръзването е заболяване, основно свързано с болка.
Смърт може да настъпи ако увредената тъкан се инфектира, или ако се развие хипотермия. Превенция Основната защита срещу измръзване е да избягате от студа. Ако това е невъзможно, променете плановете си, а използването на подходящо облекло е първостепенен приоритет. Използването на допълнителен кислород доказано ограничава инцидентите с измръзвания сред алпинистите. Trauma trauma на латински означава – нараняване, увреждане. В този смисъл употребата на съчетанието от думи – травматични увреждания, намерило гражданственост в нашата реч, е тавтология.
Науката, която изучава травмите се нарича травматология. Уврежданията на гърдите, ребрата и гръдния кош, получени в резултат на директен или индиректен удар, довели до нарушаване на целостта на кожата и подлежащите тъкани, фрактури на костните структури и нарушения на органите в гръдната клетка се наричат гръдни травми.
Те се нареждат на трето място по честота на уврежданията на човешкото тяло, веднага след травмите на крайниците и главата. Механизмът на получаването им най-често се свежда до получаване на директен тъп удар в гръдния кош и прилежащите области. В резултат се получават увреди, които могат да крият значителен риск за здравето и дори живота. Често срещани са увреждания натъртване на ребрата, ключицата, на лопатката и на гръдната кост. Травмите в областта на гърдите са обичайно срещани при злополуки и пътно-транспортни произшествия.
За да се причини фрактура на някоя от тези кости е необходимо да се приложи, директно или индиректно, голяма сила. При директно травматично съприкосновение ребрата, гръдната кост и прешлените се чупят на мястото, на което е получен ударът.
Индиректните травми представляват счупване на ребрата по една линия в мишничната зона. Този тип фрактури са свързани с размествания на костните фрагменти. Най-често травмата се обуславя от вида на приложената сила или натиск. Могат да се счупят едно или няколко ребра едновременно, на едно или на повече от едно места. Гръдната кост се чупи най-често при нанасяне на директен удар. Увредите в тази зона са често срещани при автомобилни катастрофи, както и в случаи на падане от високо, силен удар в гърдите, при удар с тъп предмет. Фрактурите на гръдната кост се срещат най-често в областта между мечовидния израстък и стернума.
Разместване в отделните фрагменти на стернума се получава рядко.
В такива случаи може да се развие т. Това състояние носи значителен риск за живота на пострадалия. Съществува голяма опасност от засягане на основните кръвоносни съдове, както и за други сериозни усложнения като травми на плеврата белодробната обвивка и перикарда обвивката на сърцето. Изключително важен проблем при травматичните в областта на гръдния кош са и травмите на гръбначните прешлени. Те се получават при притискане или извиване на прешлените, или комбинация от двете. В такива случаи се наблюдава характерно увреждане в предната част на тялото на прешлена, но обикновено задните му отдели свързаните с вътрешността на тялото остават незасегнати.
Класификация на травмите на гръдния кош Травматичните на гръдния кош се класифицират в зависимост от тяхната тежест и степента на увреда в тъканите.
При част от тях се наблюдава нарушаване на целостта на органите в тази област и водят до временна загуба на функциите им. При леките нараняванията прогнозата е добра, а времето за напълно излекуване е сравнително кратко. В зависимост от обстоятелствата, при които възниква инцидента, травмите могат да се различават според техния причинител. Повърхностни травми в областта на гръдния кош Повърхностните травми на гръдния кош се причиняват от директен или индиректен удар или натиск от външна сила. Те могат да протичат с или без наличие на нарушена цялост на кожата на гръдната стена.
Счупванията на ребрата се срещат по-често при възрастни пациенти, но при определени условия например ПТП могат да се наблюдават и при пациенти в млада възраст.
Увреждане на кръвоносните съдове в областта на гръдния кош При травма на гръдния кош често настъпват увреждания на кръвоносните съдове. Това може да бъде фатално за засегнатия, поради засиленото кръвотечение от аортата най-голямата артерия в тялото , която се намира в тази област. Травми на сърцето Един от най-важните органи — сърцето – се намира в областта на гръдния кош.
Важно е да се знае, че закритите травми обичайно се срещат в случаи на пътно-транспортни произшествия, както и при падане от височини. Откритите травми са често срещани при проникващи наранявания в областта на гърдите.
Други и неуточнени травми на гръдния кош и органите в гръдната кухина Някои от по-често срещаните състояния са събиране на кръв хемоторакс и въздух пневмоторакс в плевралната кухина. При травма може да настъпи сериозно увреждане на мускулите и сухожилията на гръдния кош. В тежки случаи може да нстъпи множествено увреждане, при което са засегнати повече от една структури и органи в тази област.
Подобни изключително тежки увреждания се наблюдават при ПТП. Закритите гръдни травми обичайно настъпват като следствие от пътнотранспортни произшествия ПТП , а също така и при падане от голяма височина, домашни битови и трудови промишлени инциденти. Според местоположението им те могат да бъдат едностранни и двустранни.
Клиника Какви са най-честите симптоми при травматични увреждания на гръдния кош и гръдната кухина Един от най-силно изразените симптоми при травма в гръдната област е болката. Тя се засилва при вдишване и издишване, кашлица, движение и промяна на позата на тялото.
За локализацията на травмата може да послужи наблюдение за характерно поведение: известно е, че човешкия организъм генерира определен сигнал в мозъка, който активира компенсаторен механизъм, при който тялото рефлекторно се свива привежда към страната на увреждането травмата. Това е реакция на периферната нервна система, която праща сигнал до мускулния и костния апарат на човека. В повечето случаи пострадалият е в състояние да посочи къде е травмата и да локализира сам болката.
При засягане на гръбначните прешлени, което е често срещано усложнение, пострадалите имат характерна походка — тялото е приведено напред и горната част се поддържа с помощта на ръцете, които обичайно търсят опора в таза.
Наблюдава се ригидност твърдост, стягане на мускулатурата, засилена в областта на гръбначния стълб. За прецизно локализиране на нанесените травми и фрактури се провежда рентегнографско изследване, за да се установи наличието и точното място на фрактурата, както и да се прецени дали пострадалият има разместване на ставните връзки. В определени случаи при травма на гръдни кош хипотония може да настъпи в следствие на разкъсвания на кръвоносни съдове като последствие от нараняванията.
В такива случаи намаленото съдържание на кислород може да доведе до нарушаване на функцията на миокарда и съкращаването на сърдечния мускул.
Прекият резултат от това състояние се нарича периферна хипоксия – клетките и тъканите са засегнати нарушения достъп на кислород. Диагноза Диагностиката при травма на гръдния кош или съмнения за такава се провежда по стандартните методи за поставяне на диагноза. Такава може да бъде определена само от лекар специалист. Травмите на гръдния кош често изискват хоспитализация, а тежките увреждания и фрактури могат да наложат оперативно лечение. Обичайните клинични и анамнестични методи за диагностика се прилагат и в случаите на съмнения за травма на гръдния кош.
Използва се и рентгенографско образно изследване, както и редица лабораторни изследвания — пълни кръвни изследвания, кръвно-газов анализ, биохимия, уринни изследвания и други.
Пострадалият трябва незабавно да бъде откаран в отделение на Спешна помощ, а при пациенти с проникващи наранявания се налага спешна оперативна интервенция. Следващият етап е постоянно наблюдение на хемодинамичните показатели кръвно налягане, честота на дишане, сърдечна дейност, диуреза, пулс и централно венозно налягане в болнична обстановка за най-малко 24 часа. В зависимост от степента на кръвозагуба, по преценка на лекуващия лекар, може да се наложи и кръвопреливане по спешност.
Първа помощ Базови насоки за до лекарска помощ при травма на гръдния кош Както всички други случаи на наранявания в областта на гърдите се изисква незабавна намеса на лекар специалист и екип на бърза помощ. До пристигането на лекарския екип е необходима да се установи, дали пострадалият има основни жизнени показатели — дишане, пулс, реакция на глас, докосване, светлина и др.
При съмнения за наранявания на главата или гръдния кош може главата и раменете да се повдигнат на около 20 см. Необходимо е да се инспектира проходимостта на дихателните пътища. Ако пострадалият не диша, се започва незабавна реанимация. Пострадалият се оглежда за евентуална кървене.
При необходимост се налага да се притисне мястото на кървене и с натиск да се преустанови кървенето. Необходимо е да се инспектира състоянието за фрактури на костите. Пострадали със съмнения за счупвания фрактури не трябва да се местят, докато засегнатото място не се подсигури с поставяне на шина. Лечение Сред първите спешни стъпки в лечението на травмите на гръдния кош е пълна кардио-пулмонална реанимация, овладяване на шока, както и оценка и справяне с кръвозагубата. Целта е да се възстанови нормалната белодробна дейност, както и сърдечно-съдовата дейност.
В определни случаи се налага оперативна интервенция. Следващата стъпка е предотвратяването на инфекции. Прилага се интубация на пациента, както и белодробна вентилация в сличаите когато пострадалият е с остра дихателна недостатъчност или циркулаторен срив.
В случаите на фрактури на костния отдел на гръдния кош се прилага вътрешна пневматична стабилизация. Лечението в случаи на травматични увреждания в областта на гръдния кош е консервативно, в повечето случаи симптоматично за болката. При по-леките случаи стандартно се прилагат противовъзпалитени и обезболяващи медикаментозни средства. Тяхната задача е да овладеят болковия синдром, както и да спомогнат организма да задейства по-бързо естествения оздравителен процес. Сама по себе си тази терапия е подходяща да се прилага за травми без разместване на костните фрагменти.
Използват се още методи като оперативно стабилизиране, хиперекстензия на гръбначния стълб, едномоментна репозиция, поетапна репозиция на отделните фрактурирани в следствие на травмата кости, както и лечебна гимнастика, кинезитерапия и раздвижване в рехабилитационния период.
Пневмоторакс е състояние при което има наличие на въздух между париеталната и висцералната плевра. Той е спешно състояние, често срещан клиничен проблем, засягащ всички възрасти. Изисква адекватно и незабавно лечение. Най-често то включва тънкоиглена аспирация или поставяне на гръден дренаж. Първичният спонтанен пневмоторакс се среща най-често при млади, високи мъже без предиспозиция или анамнеза за гръдна травма, въпреки че основната причина е руптура на подлежаща була или мехурче. Тютюнопушенето е дозозависим рисков фактор, увеличаващ риска многократно.
Ятрогенният пневмоторакс се причинява при канюлиране на централен венозен съд по-често v. При тензионния пневмоторакс, който най-често е травматичен, в плевралната кухина прогресивно навлиза въздух, който не може да я напусне вентилен механизъм. Обективно се откриват хиперсонорен перкуторен тон, отслабено до липсващо везикуларно дишане, ипсилатерална намалена подвижност на гръден кош. Изместването на трахеята към здравата страна, тахикардията, тахидиспнеята и хипотензията се наблюдават при тензионен пневмоторакс. Стандартната лицева рентгенография на гръден кош подпомага диагнозата, въпреки трудното различаване от голяма була или край на скапулата. Латералните проекции понякога дават допълнителна информация за патологичния процес.
В определени случаи се регистрира и изместване на медиастинума.
При непотвърждаване на диагнозата се провежда компютърна томография СТ — при емфизем или була. СТ се провежда преди планирана хирургична интервенция или когато се предполага подлежаща белодробна патология интерстициално белодробно заболяване, хистиоцитоза, лимфангиолейомиоматоза. Лечение: Лечението на състоянието зависи от тежестта на симптомите, размерите и наличието на друго белодробно заболяване.
Това намалява и парциалното налягане на азота, което може да увеличи степента на абсорбция на въздуха от плевралната кухина и да засили белодробната реекспанзия. Пациенти с малък пневмоторакс и бедна клиника не изискват активна интервенция — повечето от тях не се хоспитализират, но се налага повторно постъпване в болница ако имат задух или гръдна болка. Необходима е контролна рентгенография след една или две седмици, преди изписване на болния.
Според указанията на BTS, при симптомни пациенти с голям спонтанен първичен пневмоторакс трябва да се проведе тънкоиглена аспирация с последваща контролна рентгенография и проследяване. Неуспехът на методиката изисква поставяне на гръден дренаж торакостомия.
Тези с малък вторичен пневмоторакс изискват часово проследяване и при увеличаване на размера се поставя гръден дренаж. Плевродезата е удачна за предотвратяване на повторните инциденти. Тензионният пневмоторакс е животозастрашаващо състояние, което налага спешна декомпресия без провеждане на рентгенография. Може да се постави канюла във второ междуребрие по горния ръб на трето ребро по средна клавикуларната линия, като навлизането в междуплевралното пространство осигурява излизането на въздуха с характерен звук, вътрешната игла се премахва и канюлата се оставя до поставяне на дренаж.
За поставяне на гръден дренаж, най-лесна е техниката на Seldinger в пето междуребрие по средна аксиларна линия в седнало положение навеждане до 45 градуса. Дренът се свързва към съд с вода, в който се появяват мехури при вкарването му в междуплевралното пространство. За потвърждаване на позицията на дренажа се провежда контролна рентгенография. При неуспех на терапията, трябва да се проведе видео-асистирана торакоскопия ВАТС.
Под емпием на плеврата се разбира наличието на гнойна секреция в плевралната кухина. Възпалението на плеврата се нарича плеврит. Първични – възпалителният процес е локализиран само в плеврата, без особени изменения в другите органи. Те са най-често последица на проникваща гръдна травма, гръдна операция, пункция или дренаж на стерилна плеврална кухина.
Вторични емпиеми, които са резултат на предаване на инфекцията от възпалени съседни органи – бял дроб, гръдна стена, средностение, поддиафрагмално пространство или по-отдалечени органи, закрита гръдна травма, спонтанен пневмоторакс и др.
Ексудатът е с нисък вискозитет и необилно клетъчно съдържимо. Сраствания и шварти няма. Запазена е способността на белия дроб да се разгъва. Фибринът се натрупва по двете плеври и формира напластявания, които пречат за разгъването на белия дроб. Под фибрина по повърхността на двете плеври от възпалителния процес се образува гранулационна тъкан, проявяваща тенденция за срастване между двата плеврални листа. Хроничен стадий хронична фаза или фаза на организация на емпиема. Настъпва организация на фибриновите отлагания с прорастване на капиляри и фибробласти в него и образуване на шварти.
Според други автори швартите се образуват от сраствания между гранулационните повърхности на двете плеври.
Грам- : Pseudomonas aeruginosa, Echerihia colli, Klepsiella pneumoniae, Aerobacter aerogenes, Bacteroides. От изключително важно значение за лечението са резултатите от микробиологичното изследване на гнойта. Данните на различните автори варират. Причините за липса на растеж са най-често провежданото дотогава антибактериално лечение или неподходяща за анаеробите среда. Диферециална диагноза — с пневмония, абсцес, бронхиектазии, карцином в разпад, усложнен ехинокок, ателектаза и др. Лечение: През острия стадий ексудативна и фибропуролентна фази С него целим: 1.
Овладяване на първичната инфекция и на последицата от нея емпиема. Отстраняване на гнойта с оглед дезинтоксикация на организма. Разгъване на белия дроб за ликвидиране на остатъчната кухина и възстановяване на функцията му.
Говори се за т. Пункционно лечение – изоставено от доста хирурзи понастоящем. Тези, които го прилагат са малко и то предимно в началото на ексудативната фаза, предимно като диагностично-лечебна процедура.
Торакоцентезен дренаж и активна аспирация. Видео-асистирана торакоскопска хирургия VATS с дебридман. Торакотомия с ранна декортикация. Това е т. Техническото изпълнение най-често е следното: предварително поставен интеркостален дрен чрез торакоцентеза свързан с аспирационната система.
Решение по Административно дело /г.
Добрич, Добрички административен съд, в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:. Производството е по реда на чл. Образувано е по жалба на М. Това решение било Задно-странична херния само на база дискова протузия на един прешлен на кръста, а след това се появили множество Задно-странична херния и след поредица от изследвания се установило, че има още две дискови хернии на кръста и една на шията. След операция се получила остра инфекция на жлъчката и се наложило нейното оперативно премахване. През следоперативния период жалбоподателката изпитвала силни болки в гръбнака, поради което й изписали 0,25 мг морфин на ден, поетапно увеличаван и към момента мг на ден.
Моли обжалваното решение херрия бъде отменено и да й се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Ответникът по Задно-страниына, Националната експертна лекарска Задно-странична херния, представлявана от д-р К. Рачев — директор, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт П. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на НЕЛК да се присъдят Задно-странична херния за юрисконсултско възнаграждение.
Добрич, Добрички административен съд, в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди и двадесета Задно-стрпнична, в състав:. Производството е по реда на чл.
Образувано е по жалба на М. Това решение било взето само на база дискова протузия на един прешлен на кръста, а след това се появили множество заболявания и след поредица от изследвания се установило, че има още две дискови хернии на кръста и една на шията. След операция се получила остра инфекция на жлъчката и се наложило нейното оперативно премахване.
През Задно-странична херния период жалбоподателката изпитвала силни болки в гръбнака, поради което й изписали 0,25 мг морфин на ден, поетапно увеличаван и към момента мг на ден. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да й се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.
Ответникът по жалбата, Националната експертна лекарска комисия, представлявана от д-р К. Рачев — директор, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт П. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в Задно-странпчна на НЕЛК да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна, Регионална дирекция за социално подпомагане — Добрич, редовно призована, изразява становище, че не е заинтересована страна по делото.
Административен съд – Добрич, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:. Задно-странична артродеза. Решението на ТЕЛК е връчено на жалбоподателката на На По делото е представено Медицинското експертно досие на жалбоподателкатаЗадно-странична херния съдържа медицинскатата й документация на испански език с частичен превод на български.
С молба от Допълнително представените медицински документи са приети като доказателство по делото и е по допусната съдебно-медицинска експертиза Задно-странична херния вещо лице неврохирург. Д-р Г. Вещото лице установява, че при определяне процента на херная НЕЛК е взела предвид всички заболявания на жалбоподателката.
Предвид събраната амнезанаправени инструментални изследвания, неврологичен статус, медицинския преглед на жалбоподателкатапредоставените по делото документи, данните за болкови и възбудни явления, вещото лице дава закблючениече НЕЛК правилно е определила вида Зажно-странична степента на увреждането, както и следващите се за тези заболявания проценти. Вещото лице счита също, че представените документи са достатъчни за постановяване на експертно решение и не Задно-странична херния необходими други изследвания.
При разпита му в съдебно заседание вещото лице пояснява, че представените след решението на НЕЛК по делото медицински документи с молбата от Според вещото лице тези медицински документи Задно-странична херния, че са правени изследвания Задно-странична херния ЕМГ, скенер, ЯМР, психосоматично изследване, при които на преден план излизат сетивни възбуди за ръката и забавяне на двигателните импулси при краката, което говори за пареза Задно-странична херния частична загуба, но те не водят до промяна в картината на заболяването.
Заключението не бе оспорено от страните и съдът го приема като компетентно изготвено и обосновано. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема, Задно-странична херния жалбата е подадена в срока по чл. Разгледана по същество, жалбата е Задно-странична херния.
Обжалваното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, съгласно императивната разпоредба на чл. ДВ, бр. Съобразени са и разпоредбите на чл.
Решението е постановено при липса хернтя допуснато съществено нарушение Задно-странична херния административнопроизводствените правила. Актът и преписката в цялост, съдържат хенния, обосновали произнасянето на административния орган. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспореното решение по чл. Съгласно чл. Обжалваното решение е Задно-странична херния в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на всички съществени Задно-странична херния правила.
В случая от заключението на вещото лице се установява, че това условия е спазено, тъй като както ТЕЛК, така и НЕЛК са взели предвид всички съществуващи заболявания на жалбоподателкатаза които тя е представила медицински документи.
Спорен между страните по делото е въпросът относно определения процент на трайно намалена работоспособност на оспорващия, чието разрешаване е определящо за извода за правилно приложение от административния орган на материалния закон. Вещото лице – неврохирург по допусната по делото съдебно-медицинска експертиза дава категорично заключение, че степента на установения функционален дефицит при основното заболяване, както и при допълнителните увреждания на здравето на жалбоподателката са коректно преценени в решенията хернпя ТЕЛК и НЕЛК, съобразно представените медицински Задно-странична херния и изследвания.
Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. Затова не са налице предпоставките на чл. Във връзка с изложеното по-горе съдът приема, че оспореното решение на НЕЛК не страда от пороци, обосноваващи неговата отмяна и жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. С оглед изразеното становище, че неправилно Регионална дирекция за социално подпомагане — Добрич Задно-страничнк посочена от ответника като заинтересована страна, производството спрямо нея следва Задно-странична херния се прекрати и да бъде заличена от списъка на лицата за Задно-странична херния. Ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсулт, които Задно-странична херния се следват на Задно-странична херния чл.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати Задно-странична херния НЕЛК – София разноски Задно-странична херния лева за юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. Така мотивиран на основание Задно-странична херния. Регионална дирекция за социално подпомагане — Добрич да се заличи от списъка на лицата за призоваване.
Том 18, бр. 2, юли Scribd is the world’s largest social reading and publishing site. При задно странична херния методиката на Перл дава добри резултати. При нея е важно тазът да се повдига бавно,на етапи см от леглото и след мин., също много бавно да се върне до.
Задно-странична Част 7 „Нервни болести“, т „ Дискогенни заболявания (дискова херния, дискова протрузия и състояния, водещи до хронично персистиращи радикулопатии) в зависимост от неврологичния дефицит: Дисковата херния (дископатия) е болест на междупрешленните дискове (свързващият елемент между отделните прешленни тела). Междупрешленният диск се състои от груба твърда обвивка (фиброзен пръстен) и затворено вътре м.
Масаж при лумбо-сакрален радикулит
Въведение в хирургията. Асептика и антисептика. Анестезия, обща Задно-странична херния локална. Изследване на хирургично болен 5. Инструментариум и материали в хирургията 6. Основни хирургични манипулации 7. Лечение на болката. Рани — класификация на раните. Заздравяване на раните. Термична травма — изгаряния. Определяне размера на Задно-странична херния.
Клинични фази на протичане.
Въведение в хирургията. Асептика и антисептика. Анестезия, обща и локална. Изследване Задно-странична херния хирургично болен 5. Инструментариум и материали в хирургията 6. Основни хирургични манипулации 7. Задно-странична херния на болката. Рани — класификация на раните. Заздравяване на раните. Термична травма — изгаряния. Определяне размера на изгарянията.
Клинични фази на протичане. Измръзвания — степени Закрити и открити гръдни травми Закрит и открит пневмоторакс Остър неспецифичен емпием на плеврата Абсцес и гангрена на белия дроб. Медиастинит Ехинокок на Задно-странична херния дроб. Оперативно лечение Рак на белия дроб Тумори на хранопровода. Рак на хранопровода, клиника, диагностика, лечение, оперативни техники, усложнения Хирургични заболявания на Задно-странична херния жлеза.
Доброкачествени новообразувания и дисхормонални дисплазии. Клиника, наблюдение, показания за оперативно лечение, оперативни техники Рак на млечната жлеза. Стадии на заболяването. Оперативни техники.
Комбинирано съвременно лечение. Инвазивни и неинвазивни диагностични методи. Хирургично лечение на исхемичната болест на Задно-странична херния. Клапни сърдечни пороци и клапно протезиране. Сърдечни трансплантации. Хронична артериална недостатъчност на долните крайници. Етиология, патогенеза, клиника и лечение. Варикозни разширения на вените на долните крайници — етиология, патогенеза, клиника, диагностика и лечение. Усложнения форми лечение.
Хернии — определиние. Етиология, патогенеза, клиника, лечение. Усложнения — диагностика, лечение.
Хирургични техники и показания за извършването. Язва на стомаха и дуоденума. Клиника, диагностика, показания за оперативно лечение. Рак Задно-странична херния стомаха — патологоанатомични форми, клиника, диагностика. Видове техники, показания за извършването. Остър холицистит и холилитиаза — етиология, клиника, диференциална диагноза и показания за оперативно лечение Остър панкреатит. Задно-странична херния на панкреаса, видове, техники.
Остър апендицит. Особености на лечението в детска и старческа възраст. Остра чревна непроходимост — илеус. Видове, лечение. Рак на дебелото черво, лечение. Бъбречно — каменна болест. Хирургиятата е основна медицинска специалност.
При тази медицинска специалност оперативното лечение на различни заболявания и травми е задължително или потенциално възможно. Хирургията е и медицинска наука, която обхваща човешкото познание в областта на медицината и на други научни специалности. В този смисъл тя е Задно-странична херния медицинска специалност. В течение на годините са се развили отделни различни хирургични раздели, насочени към хирургичното лечение на различните органи и системи на човешкото тяло.
В зависимост от това Общата хирургия се разделя на отделни хирургични специалности и на такива с хирургична насоченост. Такива са:. Спешни хирургични намеси намират приложение в специалността спешна медицина, но и във всички хирургични специалности, например спешна кардиохирургия, спешна коремна хирургия и др.
История и развитие на Хирургията. Сведения за прилагането на хирургични интервенции съществуват от дълбока древност. За сега се приема, че първата операция извършена от човека е преди около 6 г. Осъществена е била трепанация на череп, най-вероятно с лечебна цел. Наличието на калус по ръбовете на отвора на Задно-странична херния говори, че е правена Задно-странична херния и болният е понесъл най-вероятно хирургична интервенция. В папирусите на Еберс и на Смит XV. Такива са изгарянията, раните, възпалението, туморите на шията и др.
Има сведения за това, че древните египтяни са отваряли коремна и гръдна кухина.
Освен това са извършвали кастрации, ампутации, премахване на тумори и камъни от пикочен мехур, инцизирали са гнойници и др. Операции на хемороиди, абсцеси, счупвания и кастрации са се правени и в древен Китай. Имали са ваксина срещу едра шарка и са познавали над билки. В древна Индия обучаващите Задно-странична херния по хирургия са се упражнявали върху животни и растения. Боравели с повече от хирургични инструмента. Лекували са счупвания, инцизирали са Задно-странична херния, извършвали са Задно-странична херния с кипящо масло, предприемали са Цезарово сечение, херниотомии, шев на черва и др. Омир съобщава, че във войската на древна Гърция баща на двамата военнополеви хирурзи Махаон и Педалируис е Асклепий – богът на лекарското изкуство.
Небивал разцвет на хирургията има по времето на родения през г. Той се счита и за баща на медицината. Целзиус е описал лечението на много хирургични болести. За пръв път въвежда лигатурата на кръвоносни съдове и описва класическите 4 симптома на възпалението — tumor подутинаrubor зачервяванеcalor топлина и dolor болка. Гален е допринесъл за изясняване на редица понятия във физиологията и е основател на хирургическата помощ в армията. В началото на Средновековието Задно-странична херния е било нивото на арабската медицина с представители Авицена г. Авицена познавал шева на увредени нерви, хемостазата гипсовата превръзка, ранната диагностика на новообразувания и др. Албукасис е бил активен хирург, като подробно описва и илюстрира в своя сборник лезии на Задно-странична херния, струми, луксации, рани и ампутации на крайници.
През Средновековието във Задно-странична херния се оформят три групи хирурзи. Това означавало, че те нямат диплома за лекар и са извършвали в големите населени места текущата хирургия – каутеризация, кръвопускане и лечение на рани. Леонардо да Винчи извършил сам 30 аутопсии и е оставил над рисунки, изобразяващи съвсем точно човешкото тяло и органи. Везалиус извършва Задно-странична херния дисекции, занимава се упорито с хирургия и разкрива някои от грешките на Гален. Извършват се Задно-странична херния нови открития – Malpigi въвежда микроскопа Задно-странична херния открива капилярите, a Harvey описва точно пътя на кръвообращението.
Най-колоритният хирург по това време е Ambrois Pare От бръснар той достига до главен хирург на четирима френски крале.
Когато болният Карл IX му казал: „Надявам се, че по-добре ще се грижиш за краля, отколкото за бедняците в болницата“, Амброаз Паре отговорил: „Не, Ваше Величество, това е невъзможно. Аз се грижа за тях като за крале. През г. Людвиг XV създава Кралската академия по хирургия. Изучава се анатомия Задно-странична херния физиология на човека, въвежда се експериментът в науката, създават се контакти със сродни науки и се изграждат научни дружества със собствен специализиран печат. Рожденният ден на Съвременната хирургия е 16 октомври г.